The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Споразумения и болка

Сама съм.Слънцето огрява мраморния под на тронната зала.Искам отговори,но получавам само въпроси или свивания на рамене.Била съм намерена в подземията,припаднала с дракон в ръцете ми.За Аурумион знаят само краля и Третий,както и Максуел,тъй като той ме е намерил.

Усещам я.В момента спи на възглавницата ми,опашката й помръдва на сън.Постоянно знам къде е,какво прави и ме е страх дори да си помисля защо.

-Валирия-крал Третий влиза в залата,изтръгвайки ме от покоя ми.Следван е от баща ми и двамата си синове.-Време е да поговорим.

Настръхвам от вълнение и нетърпение,както и известна доза страх.

-Предполагам ,че имаш много въпроси,така че можеш да започваш.

-Така е.Защо ми дадохте яйцето?Не изглеждахте изненадан от появата на дракона.-вдигам вежди,без да отклонявам погледа си от мъжа срещу мен.

-Само ти можеше да го излюпиш,защото си по-специална.Дадох ти го в замяна на помощта ти срещу общите врагове на кралствата ми.Заедно с краля имаме...споразумение,и ти,миличка играеш главна роля в нашите планове,заедно с малкото златисто съкровище,разбира се.-баща ми само кимва,гледайки ме умолително.

Засмивам се-не по-обичайния начин,а горчиво,с насмешка.

-Това споразумение е между вас,не касае мен.Аурумион не е някакво оръжие или слуга,нито аз,и ще се постарая ,когато стана кралица,което,ако не се лъжа,е вдругиден,това да стане ясно.Не виждам какво имате срещу мен или какво бихте ми предложили.

-Миличка,познавайки нрава ти,се сдобих и с двете:нека започнем с това,което имам срещу теб!Нима не знаеш,че заедно с краля,твоя баща,изтребихме цял един народ?Инициативата бе негова!-ръцете ми треперят,Ремус гледа надолу,засрамен,Нагаар,който се е възстановил впечатляващо бързо,ме зяпа с тъпа усмивка,а белега грозно изкривява красивото му лице.-Народът бяха така наречените драконови ездачи.Твоите родители бяха крал и кралица.Какво съвпадение!Където и да попаднеш,все си кралица!-Третий плясва с ръце.Шумен,неприятен звук,точно като него.-Всички си мислят,че сме постигнали споразумение и сега те обитават северните планини,но всъщност обитават задргобния свят.-Сънят ми,русите мъж и жена.Явно е било спомен.Те са мъртви.-Тяхни войници убиха Реос и краля искаше отмъщение.А аз...исках богатствата им.И естествено най-ефикасното оръжие за убиване-дракон.-Арталийският крал прави драматична пауза.-Но.Имаше едно "но".Драконово яйце може да бъде излюпено само от драконов ездач със синя кръв.И затова си имаме теб!Ако не ни съдействаш,ще убием един по един всеки от отряда ти,започвайки с русия хубавелко,твоят помощник.

Треса се от гняв,мислите ми се гонят бясно в опит за сглобяване на картината.Дали Клемея не знае за деянието им и това да е причинило болестта й?Декс знае ли?

-Това достатъчно ли е,Валирия,за да приемеш офертата?

Бясна,вадя камата,скрита в ботуша ми и хващам Нагаар като заложник.Напрежението в залата е видимо.

-Ще го убия.-казвам спокойно с гласа на другата Аз,машината за убиване,войнът,който не познава болка,нито страх.

-Жалко,че предвидих и това миличка.-захилва се Третий.-Стража!

В залата влизат двама стражи,хванали подмишница пребития Максуел.Покрит е в синини,окото му е подуто,устната-цепната.Краката му се влачат след него.Стражите го раздрусват,дърпайки изцапаната му с кръв коса назад.

-Вал.-казва той.

-М-макс.-принц Нагаар потръпва,когато в яда си го одрасквам по шията.Кръв капе по камата.

-Валирия,приеми това като връщане на услугата за дуела със сина ми.Сега приеми сделката или той ще умре.

-Послушай сърцето си,Вал.Знаеш,че бих умрял щастлив,ако е за теб.-Макс проронва,но един от стражите го удря по лицето.

Кръвта ми кипи.Няма какво да направя.Усещам затопляне в крайниците си,усилващо се с всяка секунда.Нагаар изкрещява в ръцете ми,а по кожата му се образуват мехури.Всички ме гледат със смесица от ужас,страх и респект.Почти съм сигурна,че очите ми са се превърнали в две капки разтопено злато,подобно на снощи.Пускам принца,който изпълзява по пода към баща си,като жалкото момченце,което е.

-Пуснете Макс.-изревавам на стражите.

Те го пускат на земята без дори да се замислят,сетне отстъпват.

Преди да отида при него,поглеждам Третий,мазната му усмивка е заменена от безизразна маска,само очите му отразяват ужаса ,който изпитва.

-НЕ ПРИЕМАМ!НЯМА ДА БЪДА КОНТРОЛИРАНА!НАПУСНИ.-думите ми кънтят в залата.Погледът ми се спира на баща ми.-А ти,нищожество,по-добре си измисли оправдание пред народа си,когато научат истината за теб.

Арталийският крал не отговаря,просто хваща синовете си и напуска залата,а баща ми го следва,сълзи пълнят очите му.Стражите затварят вратата след себе си.

Оставам с Макс.

-Съжалявам толкова много,Максуел.-Сядам до него на пода и галя челото му с вече охладените си пръсти.Той не отговаря,а целува показалеца ми.

След минути мълчение той се подхилва,поглежда ме и казва:

-Много си гореща ,Вал.Буквално.

Смеем се като деца,а товарът на раменете ни е достатъчен за стотици възрастни.