Гонитба, провал, разочарование

51 14 3
                                    

Стейси пристигна по-рано в имението за да ми оправи косата и да изглеждам „изтупан" както обичаше да казва леля. Приятелят на Марина продължаваше да ми хвърля изпепеляващи погледи сякаш ме предупреждаваше да се махам и да си тръгвам, защото му преча. А разбира се щом видеше леля изпадаше във фалшив екстаз и двамата зачеваха някакви сухарски теми за антични мебели, известни художници и литературата през 19 век. Барбара го обожаваше. „Почиташе" – ако можех да опиша по-добре ситуацията. А това ме изнервяше още повече.

Когато двамата със Стейси бяхме готови, излязохме от имението и се сбогувахме с Барбара :

– Джейк харесва ми прическата ти – отбеляза тя с превзет светски тон. – А Стейси тази рокля е изумително красива! И тази маска! Невероятно, много сте се постарали. Джейк Коледният ти подарък се намира в гаража след приема може да го видиш.

Кимнах изненадано. Колко голям е подаръка, че не са го внесли в къщата?

От Стейси и семейството и по случай Коледа бяхме получили старинен часовник с кукувичка и голяма кутия топли, домашни, орехови сладки.  А ние и бяхме подарили златна брошка с лебед, спален комплект от 100 % памук и по една сребърна гривна за всичките и братя, сестри,лели, чичовци, братовчеди, баби и дядовци и знаменитите и майка и баща и пет килограма шоколадови бонбони, които щеше да вземе утре.

Качихме се в лимузината, която ни чакаше паркирана пред имението. Шофьорът ни беше излъскан младеж в „Прада" костюм, сговорлив и симпатичен човек.

След десет минути колата паркира пред апартамента на Мейси. Постояхме там три минути когато тя излезе от входа следвана от още едно момиче ( което  ако не се лъжех бе гаджето на съквартирантът и Лари). Мейси беше изумителна. Беше облечена във феерична бяла рокля, която стигаше до коленете й. Високи бели токчета крепяха дългите й слаби крака. Русата и коса падаше като водопад от бяло злато чак до гърба и. А на лицето си прикрепваше маска домино и двете и блестящо сини, сапфирени очи се подаваха през дупките.

Излязох от лимузината и Стейси последва примерът ми. Шофьора също излезе готов след минути да ни отвори отново вратите.

Щом стигнах до Мейси, поех ръката й и положих лека целувка, беше ледена. Тя се усмихна и махна маската.

– Хей – каза тихо.

Последваха поток от здрависвания и представяния.

Любовта смърдиWhere stories live. Discover now