Любовта смърди

Мамо?

– Ало? Лари?

– Мейси?

– Лари трябва ми спешно превоз.

– Мейси, къде си?!

– Ами... Имението Голдънбърг говори ли ти нещо?

– Какво по... Джейк ли те е зарязал там?

– Ами... Да, може да се каже. 

Той изпсува силно.

– Идвам веднага!  – каза и затвори.

Отдръпнах телефона от ухото си. Бях точно до входната врата на имението, а самата мисъл за това, че Джейкъб беше вътре и се забавляваше заедно със Стейси, ме разгневяваше. Отдръпнах се оттам и потърсих с поглед някъде където да се настаня докато Лари дойде. Съзрях пейка на пет метра от имението, никой нямаше да ме вижда, но аз щях да виждам всички.  Седнах там и и се загърнах плътно в тънкото болеро над роклята ми. Искаше ми се да имах яке повече от всичко на света. Опитах се да отплесна мислите си като отново си припомня какво точно се бе случило тази вечер. Всичко вървеше чудесно, докато не се чуха крясъците от женската тоалетна. И онзи... Джона . Беше целият вир вода и крещеше по Стейси, въпреки, че не тя бе виновната. Разбира се, това отново доказваше как се държат повечето висши в обществото над по нисшестоящите. Никога не трябваше да забравям това. 

След като Джона се разкрещя дойде охраната и те отведоха Стейси навън. Джейк я последва, а аз последвах него. Двайсет минути по-късно се появи Барбара с лимузината си, разговаря с хората вътре и им поднесе извиненията си и даде подаръци за всеки един от тях.  Прибрахме се в имението в пълна тишина и когато влезнахме в стаята и, тя се разкрещя на Джейк... Джейк. Може би имаше право да се ядосва така, но не можеше да си изкарва всичко на мен. Не исках да съм неговата играчка за чувства. „Мейси сега съм щастлив"  „О, но сега Мейси съм нещастен и ще си изкарам всичко на теб!". Не нещата определено не стояха така. 

– Може да отидем в Блу денс – прозвуча гласът му от вратата.

Обърнах се натам настръхнала. Те не ме виждаха. Стейси се засмя.

– Нима искаш  да отидем в караоке бар на  връх Коледа?

– Хайде, Стейс ще бъде забавно!

– Добре де – вдигна ръце тя. – Съгласна съм. 

Двамата изчезнаха от погледа ми, вероятно отидоха в гаража, и след няколко минути се появиха в елегантен черен джип, който отпраши покрай мен с пълна скорост.

Потреперих от студ отново и се загърнах в болерото колкото можах.

***

– Трябва да спреш да се мотаеш с този тип – отбеляза ядно Лари и рязко завъртя волана.

– Научих си урока – тихо казах.

– Очевидно не си! Първо те блъска с колата си, а после те оставя сама на Коледа вечер на улицата! Мейси това е катастрофално! Последното нещо което искаш сега е да се разболееш.

– Къде е Емили? – смених темата.

– Чака ни в апартамента.

Още един рязък завой.

– Лари! – извиках.

Той въздъхна.

– Мейси не мога да позволявам на хората да се отнасят така с теб! Разбираш ли, ти си ми като сестра! Аз не давам никой да прави така с мой роднина! Особено този надут богаташ.

Завъртях очи.

– Вече съм достатъчно голяма за да се грижа сама за себе си Лари.

– Не си личи – каза.

***

Лари паркира пред блока. Двамата излязохме от колата и напрегнато мълчание се гнетеше около нас.

– Може би си прав – казах изведнъж докато изкачвахме стълбите нагоре.

– За кое? – намръщи се той.

– Трябва да спра да се мотая около Джейкъб.

Стигнахме входната врата и той извади ключовете си от джоба.

– Да. Прав съм.

Отключи входната врата и пред нас изникна Емили.

– Мейси! – изглеждаше облекчена. – Трябва да видиш нещо!

Направих няколко крачки напред и ахнах.

– Мамо? Какво правиш тук?

– Мейси, колко ми липсваше! – каза тя и се засили към мен. Вкопчи  се в мен в силна прегръдка, а аз от своя страна я потупах по гърба леко все още сащисана.

***

Е хора това беше от мен за вас по случай новата година :) Дано всички сте я посрещнали подобаващо и ви пожелавам много здраве щастие любов и късмет за напред!
 Ако тази глава ви е харесала дайте вот или напишете коментар. Приемам всякакви критики! И също така с радост искам да ви кажа, че пиша нова книга заедно с едно много талантливо момиче и първа глава ще я постна днес или утре :)