Нова любов

820 58 1
                                    

Обърнах се и видях.. Тейлър! Сърцето ми се разбумтя толкова силно, че имах чувството, че ще изскочи от гърдите ми. Той се приближи и с надсмешка попита:
- Оо, новата, накъде си?
- Прибирам се.. вкъщи. - отвърнах.
- Къде живееш? - попита.
- Не те интересува, Тейлър. - леко начумерено отговорих, опитвайки се да го накарам да си тръгне.
- Новачката май не е на кеф, а? - нагло продължаваше да ме дразни. Исках едновременно и да се махне, и да остане.
- Дори не помниш името ми, нали? - попитах аз.
- Елизабет, нали? - Зарадвах се, че го помни.
- Да. Поне това си запомнил.
- Та накъде си? Искаш ли да вървим заедно? - попита ме и се усмихна. Тази усмивка накара колената ми да омекнат. Имах чувството, че потъвам в трапчинките му. Беше много красив.
- Добре. - отвърнах му с усмивка.
Докато вървяхме по пътя се заоблачи и от нищото заваля силен дъжд.
- Ох, пак ли. - недоволно въздъхна Тейлър. - Къде са ми обноските, ето ти горнището ми, наметни се, за да не те вали. - каза Тейлър и свали горнището си. Изпъна го като чадър над главата ми и ме притисна до него.
- Благодаря. - казах. Тялото му беше стегнато и мускулесто. Бях запленена от него. Може би бях влюбена. Моята първа любов.
Вървяхме около 5 минути, а дъжда се усилваше. Стигнахме до висок блок.
- Ето тук живея. Ще се наложи да ми дойдеш на гости. Не мога да те оставя да се прибираш сама в този дъжд. - каза Тейлър и ме погледна.
- Ами, не ми е удобно. Мога да се прибера, не се притеснявай. - продумах аз неуверено. Исках да видя дома му, но не исках Мария да се притеснява за мен.
- Не приемам отказ. Идваш с мен. - каза той и ме повлече към асансьора. - Не се притеснявай, няма никой вкъщи. Родителите ми са извън страната по работа.
- Е, добре. - нямах друг избор и приех.
Апартаментът му беше широк и добре обзаведен. Навсякъде беше чисто и подредено, което ми направи много добро впечатление.
- Леле, цялата си мокра! - учудено извика той.
- Не, спокойно, добре съм. - казах аз, въпреки че бях вир-вода.
- Глупости. Ела с мен, ще ти дам нещо да се преоблечеш. Почакай тук. - каза той и влезе в една от стаите. След минута излезе преоблечен, носейки в ръка тениска и клин.
- Единствената дреха която майка ми е оставила е този клин. Трябваше да взема една от моите тениски. Извинявай, Ели, но само това имам. - продума Тейлър и ми се усмихна. О, Боже, той ме нарече Ели! Никой до сега не се бе обръщал към мен така. Той наистина беше специален.
- Няма проблем, Тейлър, не се извинявай. Благодаря. - с усмивка на лице отвърнах и отидох в стаята, която ми посочи той, за да се преоблека. Тениската беше широка и удобна и ухаеше на прах за пране. Излязох от стаята и отидох при него.
- Е, какво ще правим, докато дъждът спре? - попита ме той.
- Искаш ли да играем на въпроси, за да се опознаем? - попитах с надеждата, че ще узная нещо за него.
- Добре, хайде. - съгласи се той. Приказвахме си около час. Разбрах много неща за него - че обича да свири на китара, да пее, да готви (колкото и странно да звучи). Когато му казах, че обичам да пиша стихотворения се зарадва и предложи да пиша текстове за песните му. Колко бях щастлива само! Той беше различен, отличаваше се от всички. Той бе прекрасен. О, Боже, мисля, че съм влюбена!

Коя съм аз?Where stories live. Discover now