Свиждането..

841 56 9
                                    

- Здравеѝте, госпожице. Свиждането ще започне след малко, само да приготвим затворничката. - каза един от пазачите и влезе в някаква стаичка. Аз седнах и зачаках да бъда повикана. Сърцето ми биеше лудо, а в главата ми бе пълна каша. Треперех от страх и нетърпение за това, което щях да видя. След няколко минути вратата се отвори и пазачът ме повика. Бавно и страхливо закрачих към вратата, зад която предполагам ме чакаше майка ми. С трепереща ръка я открехнах и вътре видях.. Мария?! Какво правеше тя тук.. откъде знаеше за свиждането?!
- Здравей, скъпа. Виждам, че си напрегната. Дойдох тук, за да те успокоя. Предполагам се чудиш от къде знам за тази среща.. Е, трябва да узнаеш нещо преди да влезеш в съседната стая, където те чака жената, която преди почти 18 години те роди. Аз съм нейна сестра, тоест твоя леля. Знам, че твърде късно го разбираш, но всичко трябваше да се пази в тайна, така че моля те не се сърди. Съжалявам и за проваленото ти детство и за това, че те осиновихме твърде късно, но и аз като майка ти лежах в затвора. Моята присъда бе по-малка - за съучастничество. Но ще оставя обяснението на сестра ми. Сега можеш да влезеш при нея.
Не можех да повярвам на тези думи. Мария.. моя леля?! Моля?! Защо всичко разбирам последна? Въпреки шока тръгнах към съседната стая. Открехнах вратата и вътре, на един стол, стоеше и чакаше жена, навярно майка ми. Косата и бе тъмно кестенява, леко побеляла в корените, очите и бяха сини, а кожата - бледа. Беше облечена в оранжев затворнически костюм. Още с влизането ми се втурна към мен и ме прегърна.
- Елизабет! Дъще! Чакам те от цяла вечност. - продума. Аз се отдръпнах и присвих ръце. - Не се страхувай, няма да те нараня! Седни, трябва да поговорим. - погали ме по главата и ме хвана за ръката. - Преди близо 15 години се случи нещо, заради което съм тук. Беше зима и аз и леля ти стояхме в къщи и си приказвахме. Тогава чухме плач от съседната стая и хукнахме към нея. Ти плачеше. Баща ти беше извадил колана си и те биеше. Гледката бе неописуема. Сигурно се чудиш защо родния ти баща би ти посегнал. Е, когато се роди той бе много грижовен, но покрай финансовите ни проблеми се превърна в жесток алкохолик. Биеше ме често, но аз не смеех да се опълча. До денят, в която го видях да те бие. Коланът му оставяше кървави белези по малкото ти гръбче. Трябваше да действам незабавно, за това хванах стъклената ваза, намираща се на масичката до мен и го ударих с всичка сила по главата. Той се сгромоли на пода и не помръдна. Веднага повиках линейка, но беше вече късно. Той бе издъхнал. Бях се превърнала в убийца. Сама не можех да повярвам какво съм сторила. След месец, когато делото мина, вкараха мен в затвора за убийство, а леля ти - за съучастничество. Тя пое част от вината, за да не лежа до живот в затвора. Теб пратиха в сиропиталище - за това най-много се обвинявам. Не можах да те видя как израстваш, да съм с теб на първия ти учебен ден, на първото ти завършване, на рождените ти дни. Съжалявам за всичко! - след тези нейни думи не знаех къде се намирам. Сълзи се стекоха по бузите ми, а ръцете ми трепереха. Прегърнах майка си и дълго останахме така. Тя се превърна в моя герой, в моя пример за поведение. Такава смела и всеотдайна жена като нея.. бях горда, че ми е майка.
Дълго още говорихме. Каза ми, че и остават още няколко месеца в затвора и ще бъде пусната на свобода за добро поведение. Щяха да я освободят точно на рождения ми ден. Бях безкрайно щастлива. Най-накрая имах майката, за която си мечтаех.

*година по-късно*
Животът ми се нареди напълно! Майка ми се премести в къщата на леля и Марк и заживяхме заедно. С Тейлър сме още заедно - обичам го! Мишел стана моя най-добра приятелка и си казваме всичко! Още са гаджета с Наш и ходим на двойни срещи. Открих щастието в живота след толкова много мъка!

В момента съм на пикник на прекрасна зелена полянка в гората, заедно с Тейлър, Мишел и Наш. Тей и Наш ритат топка, а ние с Миша берем цветя. Всичко е повече от страхотно! Щастлива съм!

~ КРАЙ ~

Коя съм аз?Where stories live. Discover now