Money rule the world.

Първа глава.

POV: Madison

Лежах на леглото си, докато прегърщах сестричката си, Мери, и се взирах в почти празната стая. Въздъхнах, бавно и тихо взех телефона си и погледнах часът - 7:12. Изправих се бавно и завих 4-годишното дете, което все още спеше. Излязох от стаята. Пред мен се откри вратата на стаята на мама, отворих я и леко надникнах - спеше. Затворих вратата и отидох в кухнята. Направих кафе за мама и закуска за сестра ми. Стана 8 без десет и събудих Мери.

Точно в 8:00 тръгнахме към автомивката, където трябваше да е татко. След едва десет минути вече бяхме там. Той ни се усмихна и прегърна Мери.

- С Миа ще я заведем на детска, не се притеснявай. - усмихнах се вяло, след като го казах.
- Радвам се... Мади.. - той се почеса за врата, явно предстоеше лоша новина, поредната..
- Да?
- Ще спрат тока, знам, че ни е тежко, но просто парите, които взимам не са достатъчни да покрият всички разходи. Вчера ми звъннаха и ме попитаха дали имам с какво да платя, и въпреки, че им обясних за всичко, което ни се случва не пожелаха да ни дадат отсрочка, съжалявам. Ще се опитам да намеря пари от някъде.

Замръзнах на място, останах безмълвна. Наистина не знаех какво да кажа. Не можех да се оплаквам и без това той бе достатъчно притеснен. Само леко кимнах. И казах:

- Ще се справим, спокойно.

Точно в този момент черен Mercedes  спря пред автомивката. Беше Миа.

- Татко ще се чуем по някое време. Ще кажа на Ноа за.. знаеш. - помахах му и тръгнах към колата.

Настаних Мери на задната седалка, а аз седнах отпред до Миа.

- Добро утро.
- Хей, хей. - тя поздрави весело.

Първо закарахме сестра ми на детска, а след това отидохме на училище. Точно на входа видях брат си и се запътих към него.

- Ноа? Трябва да поговорим.

Той бавно се обърна към мен и ме погледна.

- Не може ли да почака?
- Не.

Отдалечихме се от приятелите му.

- Довечера ще ида.
- Защо се реши изведнъж?
- Защото предпочитам да изкарвам истински пари, а не като теб да лъжа "приятелите" си.
- Аз не ги лъжа! - побърза да се оправдае.
- Нима? - скръстих ръце. - За това никога не ги водиш в нас, не познават нашите, а и винаги като те взимат или оставят някъде е пред петзвездният хотел на улицята до нашата!
- Все тая.. - той измрънка. - значи довечера ще идеш?
- Да, ще ни спират тока, трябва да им помогна... макар и така.
- Добре, ще им кажа, че си останала в училище за някакъв проект, няма да се усетят.

Само кимнах и влязох в училище.

POV: Ryan

Лъч светлина се стрелна в лицето ми.

- Какво по..
- Нали не мислиш и днес да лежиш цял ден! - каза татко, оправяйки копчетата на ризата си.
- Ами, ако и ти беше прекаръл такъв уикенд, като моя, щеше само да лежиш. - обърнах се и се завих през глава.
- След 15 минути тръгваме, ако не слезеш, другия уикенд ще се седиш вкъщи, забол нос в учебника.

След малко се изхлузих от удобното си легло и се запътих към банята. Изкъпх се, а щом излязох от банята телефона ми звънна. Вдигнах.

- Какво? Вдигна ми толкова бързо? - чух как Бела се засмя.

Седнах на леглото.

- Не ми говори. Умирам. Баща ми ме събуди, изобщо бях изключил, че днес е на работа от по - късно. Имах намерение да си седя тук цял ден.
- Жалко, можеше да дойдеш в нас. Днес няма да ходя на училище, казах на мама, че съм болна.
- Жалко... След училище ще дойде. Не се безпокой. - засмях се, когато чух как баща ми се провикна от долния етаж: " Пет минути, Раян! "
- Добре, мила. Трябва да затварям. Чакай ме следобяд.
- Добре, обичам те. Чао.

Облякох се и слязох.

- Унизително е ти да ме караш до училище.
- Ами след като САМ потроши поредната кола, в онази глупава гонка, аз ще те карам.

Изпуфтях и се качих.

След като пристигнахме видях Кейлъб, Ноа, Еди и Колин на стълбите. Бяха загубеняци, но сравнение с другите в тая дупка - ставаха. Отидих при тях.

Изведнъж някакво момиче се пръкна от някъде и извика Ноа, явно той не си губи времето и действа.

Така, така. Ето ме с нова история, надявам се да я довърша, ако изобщо някой я следи. Имам идея за нея. Надявам се да ви хареса и обещавам, че по - натам ще стане по - интересно. хо