Money rule the world.

Седемнадесета глава.

POV: Madison

Две седмици, цели две седмици брат е в кома. Няма го. Не го виждам всяка сутрин. Не ме кара до училище, не се караме. Не го виждам по коридорите. Няма го. Просто го няма. Мама постоянно е в болницата, а състоянието и се влошаваше. Татко се правеше, че има много работа в автомивката и не се прибираше с дни, знаех, че ходеше да пие. Виждах го почти всеки ден в бара, когато се прибирах. Със смачкана риза, на петна, разрошена коса, торбички под очите. Все още не се беше прибирал пиян, слава богу. Ставах в седем, за да водя сестричката си на градина. Вечер я взимах късно, не можех да я гледам, бях разсеяна. Готвех, за да нося храна на мама в болницата, а и за да имат татко и Мери какво да ядат. С Миа не си говорехме, дори не знаех, дали е наясно със случващото се у дома. От друга страна София ми помагаше, много. За Раян да не говорим. Всеки ден ходи при Ноа, говори му. А и плаща сметките в болницата. Бяхме заедно веднъж след случая с Ноа. Не си говорехме много, но когато си разменяхме по някоя дума си личеше, че му пука и винаги се опитваше да ми вдъхне надежда. Мама от друга страна се прибираше по два пъти в седмицата, в началото не можех да я накарам да остави Раян да плаща, но с него я убедихме, че тоъ дължал пари на Ноа и по този начин той му се изплаща. Звучи смешно, при условие, че Раян е богаташът, но мама повярва, или просто реши да остави нещата така.

Беше петък, за разлика от всички тинейджъри, които стават тридесет минути преди началото на училище и цял ден мислят, как ще се напият вечерта и колко клуба ще обиколят, аз станах в 6:30 облякох дрехите си, които бях подготвила от предната вечер. Сложих обикновените си черни дънки и бяла риза, която напъхах в дънките си, обух леко мръсните си, черни боти и сресах косата си. Не носех грим, сложих само безцветен глас. Излязох от стаята си и леко открехнах вратата на стаята на татко, вонеше на алкохол, а той спеше. Поклатих глава и отидох в кухнята. Погледнах календара, след по - малко от седмица беше рожденият ми ден, но в момента това изобщо не ме вълнуваше. Направих закуска на сестра ми, а за себе си направих чай, беше към 7:10 и отидох в стаята и.

- Мери.. - казах след като влязох, усмихнах се топло, макар и трудно. - хайде, ставай. - наведох се и погалих главата и, а тя леко отвори очи и бавно се изправи в седнало положение. А аз отворих гардероба и, търсейки с какво да я облека.