"Техният живот бе нормален, те бяха нормални. Не им пукаше. Живееха в пълен хаос и това им харесваше. Не искаха никого до себе си.. бяха различни, приятно различни. Всеки вървеше по своя собствен път. Не се обръщаха назад, никога! Продължаваха смело напред, независимо от всичко!
Е, както винаги във всички приказки, живота им по-малко започва да се обърква все повече и повече, дали ще е в положителна или отрицателна посока, няма значение, ВСИЧКО се промени.
Майка и-вампирката, баща и-вампирът, тайно бяха срещу нея, защо? Тя знаеше ли? Знаела ли е през цялото време? Била ли е част от таен план? Не? Дали?
Всъщност самият план за спасяването на Греис,хмм, не беше никак неочакван нито необичаен, не , плана беше съвсем прост, влизаш-излизаш , звучеше толкова лесно като детска игра. Дали плана не беше нарочно толкова прост? Дали наистина щеше да проработи? Едва ли... Все пак това не беше единствения план на Майк, имаше и втори, по-специален, по-вълнуващ, но не чак толкова "спасителен" колко всички очакваха..
..
Любовта между двамата беше нещо необикновено. На никого от тях не им се бе случвало нещо подобно, това чувство, толкова крехко, ги караше да настръхват.. любов..
Страхът от загубата на току-що намерената половинка, твоята половинка, човекът с който ти е писано да бъдеш. Усещаш самотата.. тя ти липсва, искаш си я обратно, защото тя е твоя и ничия друга!
Виждаш тогава, точно в тъмния тунел-самотата, светлинка, от там,подаваща се ръка, която те вика при теб, защото виждаш спасение, виждаш начин как да я намериш. Грабваш този шанс без да се замисляш от последствията!
Е, той грабна последния си шанс и единственото което му остава да направи, е да вярва. "
..
Здравейте! Извинявам се че не съм писала скоро, но утре вечер или в петък пускам следващата, ще бъда редовна, крайните ми глави са почти написани, остава само да ги завърша :)) :3 Благодаря на тези които четат историята ми! За много години! ^^
YOU ARE READING
Едно начало #WattysBulgaria2015#(фантастика)
FantasyИсторията се редактира. .... Бавно, листата на дърветата капят едно по едно. Слънцето небрежно се скрива между короните на дърветата. Топъл бриз подухва нежно косите на самотното момиче. - Защо трябва да е толкова сложно? - Винаги ли ще бъде така...
