Texting |l.r.h.|

Chapter 9

~Гледна точка на Скайлър ~

Вече от 2 седмици не съм писала на Люк. Блокирах го. Изтрих го. Никакъв помен от него, освен....
Снимките които ми прати. Сега се сещам за тях. Погледнах първата снимка там бяха Люк и Майки седнали на един диван и отново лигавета.

Липсва ми това как Той, да как Той ми викаше Люк Скайлоукър. Харесваше ми, не исках да ознава името ми но ето че и Майкъл се появи и така да се каже "развали" плана ми. Обичах разговорите ни по FaceTime, най-любим от всички ми бе този на който Ащън стоеше зад Люк и похъркваше, гушкайки своя плюшен банан. При тези спомени се усмихнах и в този момент осъзнах, че целият клас е втренчил очи към мен, а учителката по биология ме гледа с гняв в очите.Чакай те малко аз в час ли бях?! Отново ли?! Питате се защо отново, ами защото от две седмици успехът ми се понижава заради това че "не съм слушала в час". Да вярно е че не обръщам толкова много внимание както преди, и че не разбирам толкова добре уроците, и че не .......добре явно всички разбрахте, че не внимавам. И решението е просто да простя на Люк.
След часовете бях извикана при класната ми която беше стройна жена, с руса коса и черни класически очила. Тя бе една от най-строгите, но и най-добрите учителки.
- Госпожице Харисън, имам предложение за Вас, което включва и вашият успех!

- Нека да чуя...

- Понеже сте последна година искам да пеете на завършването на 12-класниците.Ще пеете заедно с една тинейджърска поп-рок група дано да не е проблем.

-Мисля, че няма да е проблем, но какво искате в замяна да направя за моя успех?

-В замяна искам да се стегнете и да се заемете по-здраво с уроците си, защото така като гледам няма да мога да ви изпратя в елитният колеж в който искате да отидете.

- Това означава че...

- Да точно така, ако не завършите с оценка над 5,30 не мога да Ви помогна, а сега бързам за това се надявам уикенда да се стегнете и другата седмица Ви очаквам не толкова заспала в часовете.

-Добре а-аз благода-а-ря,ъм така де довиждане.- от класната получих само едно леко кимане и звукът на токчетата, които тракат по дългия коридор , който вече бе празен.

След този разговор бях леко потресена, защото все пак това е най-елитният музикален колеж в Австралия за който трябва или да имаш връзки или да платиш огромна сума.

Прибрах се уморена. Веднага след като отключих входната врата, махнах белите си кецове и се запътих нагоре по стълбите. Да живеех сама, родителите ми ми купиха една къща в която да живея и ми пращат джобни за да мога да се изхранвам. Богати сме, но какво от това, не съм някое разглезено момиче което иска това онова....Легнах на леглото си и си взех телефона, завих се през глава и се настаних удобно защото бе времето в което трябваше да се стегна за да мога да отблокирам Люк и да се извиня.Отворих съобщенията ни и натиснах Отблокирай, веднага след като го отблокирах се чу звука който те уведомява, че имаш съобщение.

Люк: Радвам се, че отново си тук Скай 💗

Новата глава! Очаквам вашите мнения! Много се извинявам за закъснението, но ето една по-дълга глава!
8-9 вота и 4-5 мнения и пускам следващата глава. 💗💗💖