Texting |l.r.h.|

Chapter 11

~6 дена по късно~
Алармата ми с мелодията на песента Be the one (Dua Lipa) ме събуди точно в 6. Защо в 6 ли, защото днес бяха репетициите за утре. Нямам търпение да се видя с тази поп-рок банда, чудно ми е дали са известни или го правят само за забавление. Но това ще разбера само ако побързам, защото в 7 трябва да съм в училище в актовата зала. Започнах със суттишните си птоцедури. Измих си зъбите ,лицето, взех си душ и сега бе време да си избера тоалет. Избрах блуза на черно-бели раета, на която от едната страна има кактусче, черни дънки скъсани на колената и черно-бели кецове Adidas. Сложих си спирала и матово телесно-розово червило. Не ми беше до тежките гтимове. 6:39. Лол нов рекорд, но като се замисля трябва вече да съм тръгнала, защото училището ми е на 15 минути път от вкъщи. Взех си малка черна раничка в която сложих необходимите неща. Взех една ябълка от кухнята и се затичах към входната врата. Вече бях заключила и бях отишла на спирката за да изчакам автобуса. Не се мина много и автобуса, който ми трябваше, дойде.
~В училище~
Тичайки към залата, в която ще репетираме, се блъснах в някого. Беше ниско момиче с тъмно червена коса. Имаше лунички и малко чипоносо носле. Изглеждаше не по-малка от мен.
-Хей, ъм може ли да спреш да ме запяш? Знам, че не съм кой знае какво, но ми става неудобно.-момичето се изправи и ми подаде ръка, за да ми помогне да стана.

- Да съжелявам, просто имаш хубави очи.- от моя страна се чу само силен кикот, който не по-късно излезе от устата на момичето.

-Да, мерси! Между другото аз съм Кайли, приятно ми е...

-Скайлър, Скайлър Харисън.

-Чакай малко значи ще пея с теб?

-Какво, нямаше ли да пея с някаква група?

-Ами да но и с мен също.- тя извади един лист ,от чантата която носеше, и ми посочи с пръст моите и нейните имена.Зарадвах се, изглежда ми приятна, но странното е че всъщност до сега не съм я виждала в училище.

-Всъщност, ти май не учиш тук?

-Да аз съм частна ученичка, и леля ме покани да пея с теб.

- И леля ти е...

-Твоята класна- бях прекъсната от нейно име, а усмивката която бе на лицето ми изчезна.Как може това мило съсздание да е родина на такъв звяр.

Запътихме се към залата,като по пътя изяснихме кои песни ще пеем първата я избрахме двете, а втората беше написана на листа който Кали бе извадила по-рано. Мисля че песента се казваше She looks so perfect.Репетирахме цели 6 часа. Но групата така и не дойде, имали някакво забавяне при полета.Но все пак си беше доста изморително. Към 1:30 на обяд тръгнах към вкъщи, но преди това се отбих в близко кафене. Седнах и веднага пред мен се появи едно лъчезарно момиче с типичната униформа. Поръчах си горещ шоколад (не съм по кафетата) и изчаках търпеливо поръчката. Реших да пиша на Люк и за моя изненада той ми отговори веднага.