Обитаваната Къща

Глава 1

Събудих се от алармата на телефона ми. Изключих я и започнах да преглеждам фейсбука си. Мина половин час и се реших най-накрая да стана. Отидох до гардероба и се зачудих какво да облека. Спрях се на черна тениска и къси сини панталонки. Оставих ги на леглото си и се запътих към банята. Не бях особено щастлива.Знаех, че днес се местим.
Когато излязох от банята и се облякох слязах да закусвам. Мама правеше палачинки.
- Добро утро!- каза тя.
- Добро утро и на теб!- опитах се да бъда мила.- Сега няма да закусвам. Направо излизам.
- Е как ще излезеш без да си закусвала?!? Ще ти стане лошо. Виж, бледа си! Не, не хапни си малко! Хайде!- реших да не се противя и изядох две.- Харесват ли ти?- попита мама. В интерес на истината, много ми харесаха. Тя попринцип готвеше добре, но сега направо бе надминала себе си. Само кимнах докато натъпквах една палачинка в устата си. После се качих в стаята и звъннах на Лара(най- добрата ми приятелка). Уговорихме се да излезем след половим час. Аз бях готова и реших да отида до близкия магазин за дъвки. Когато се върнах в къщи потърсих мама, за да и кажа, че ще излизам. Намерих я да пуши на терасата.
- Мамо, аз ще излизам.
- Добре. Обаче ще ти звънна по някое време да се прибираш. Днес се местим.- изражението ми се промени.- Добре!- казах и тръгнах. Пуснах си музика в слушалките и след малко бях пред Лара. Живеехме близо. Тя беше една от истинските ми приятели.
Още не бях натиснала звънеца, когато тя се хвъли на врата ми.
- Мираа!- извика тя.- Влизай, влизай! Ти си част от семейството ми! Не си гост. Не се срамувай!- на лицето и изгря широка усмивка.
Стояхме в дневната и си припомняхме старите времена. По едно време тя донесе един прашлясал албум с наши снимки. Веднага се заляхме от смях. Времето мина неусетно. Не разбрах кога е станало следобед.
- Майкоо! Тук съм близо 7 часа!- времето наистина мина бързо и започнах да и помагам да прибере всички албуми. По някое време мама ми звънна. Тогава се сбогувах с Лара и тръгнах. Тя обаче дойде с мен до вкъщи.