Обитаваната Къща

Глава 11

Помъчих се да тръгна една две крачки назад, когато тя ми се нахвърли. Тя се опита да ме убие! В този момент някой я събори, а с това събори и мен. Опитах се да разпозная човекът, но безуспешно. Той направи нещо, което не мога да си обясня какво е, и тя остана безжизнена.
- Бягай!- обърна се към мен и извика.- Бягай! Скрий се някъде! Ще те намери! Не мога да я държа дълго.- при тези негови думи се опитах да надигна момичето и да дойде с мен. Но вече познатите ми гласове които ечаха в главата ми ме отказаха. Започнах да бягам, но от стрелките, които ме бяха довели тук, сега нямаше следа. В опит да видя нещо познато, за да се върна в къщи, видях мама. Беше завързана на едно дърво. Опитах се да и помогна, но тя изчезна. Отново останах сама в зловещата гора през ноща. Бягах без посока а и луната не осветяваше добре пътя ми, заради преплетените клони на високите дървета, които образуваха лабиринт в гората. Всичко изглеждаше еднакво и отново си помислих, че се въртя в кръг. По едно време пак видях фигура в мрака, и тръгнах да бягам наляво. Грешка. Друг човек ме пресрещна и хвана здраво. Дърпах се, но той беше по- силен и по- висок от мен. Не можах да избягам, а колкото повече се опитвах, толкова повече затягаше той хватката си. Започнахме да вървим в непознатата за мен част на гората. Пътят по който минахме беше с много повече дървета и трънливи храсталаци от този, по който аз бях тръгнала. Вървяхме дълго. Стори ми се прекалено дълго. Времето сякаш беше спряло. Нощта беше наистина дълга. Започнах да си играя с пръстите на ръцете, докато мислех как да избягам.
По някое време вече стигнахме до някакъв лагер, където човекът, който ме държеше сякаш бях малолетна престъпничка, която тъкмо влиза в изправителното, разхлаби захвата си. Чух познат глас. Гласът, на човекът който беше ме спасил по- рано от жената, която ме нападна. Той каза на двамата зад мен, на които им бях може би до кръста да ме заведат при него. Хванаха ме за ръцете и се почувствах наистина като престъпник. Отидохме до огъня, но човкът, който ме бе спасил, беше с гръб и не можах да видя лицето му. Той сложи кърпа върху очите ми и започна да изрича някакви думи, може би на латински. Почувствах се много странно. Дрехите ми бяха свободни, а мъжът явно беше забелязал това, защото надигна ръкавите и крачолите ми и започна да излива върху кожата ми някаква гореща течност. Едва не изкрещях от болка. Унесох се и в опит да потуша болката се помъчих да се абстрахирам от всичко.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Един час по- късно
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Събудих се с ужасни болки в главата и крайниците. Не бях на себе си. Намирах се на друго, непознато място. Бях в някаква стая с прозорци без пердета, и погледнах навън. Още не се беше съмнало. Опитах се да стана и да погледна през прозореца, макар и да беше още тъмно поне имаше лунна светлина, която да ми помогне да видя някоя друга сграда. Не можах, защото чух стъпки близо до себе си. Очертаваше се дълга нощ. Оглеждах стаята, а когато видях човешка фигура до леглото, на което бях легнала, бързо затворих очи.
- Разбрах, че не спиш. Няма нужда да се преструваш.- това трябваше да ме успокои, но само ме напрегна допълнително. Гласът му беше дрезгав, но всъщност беше наистина някак успокоително да знам, че не е някакъв психопат, който не е с всичкия си и иска да ме накълца. Е, не можех да съм сигурна, но в момента не исках да мисля за това.- Кажи нещо! Аз няма да те нараня. Искам само да ти помогна.
- Къде съм?- беше ми ясно, че няма да разкрие всичко току така, но не бях в настроение да опорствам много.
- В къщата на шефа. Ти ни трябваш.
- И решихте да ми изкарате акъла като ме пресрещнете в гората. Ясно!- силите ми малко по малко де възвърнаха. Почувствах сила. Сила, каквато не знаех, че съществува.
- Шефа ти прехвърли своите сили. На него му остава малко живот. Беше направил магия за откриване на избраната...
- Абе аз ли съм само, че навсякъде съм избрана! Кой ме избира?!? Защо все мен?- доста се ядосах и изведнъж се надигнах, което беше грешка. Отново положих глава на възглавницата.- И колко е часа? Времето да не е спряло?
- Хей, хей! Чуй ме! Знам, че имаш много въпроси. Един часа е. Времето минава бавно, заради магията, която шефа ти направи. Всичко ще ти обясня. Сега си почивай, докато не ти мине главата.- в този момент врстата се отвори. Някакъв висок слаб мъж извика момчето, за което мисля, че не беше на повече от 19- 20 години, и аз отново останах сама. Започнах да развивам различни теориии в главата си. Трудно ми беше да се съсредоточа, знаейки, че всеки момент може някой да дойде и да види, че не спя. Стоях нащрек и при най- малкия шум затварях очите си. Стоях малко време сама, когато дойде друг човек. Усетих как се навежда над мен. Можех да чуя как диша. Докосна лицето ми и положи длан върху бузата ми.
- Много време мина!- въздъхна той.- Може би ти не знаеш кой съм аз, но аз много добре знам коя си ти. Май се харесахте с момчето, което беше до преди малко тук.
В този момент усетих задушлива миризма. Очевидно и мъжът, който ми говореше я усети, защото излезе. Дойде отново, с нещо на лицето и ме вдигна на ръце. Не бях особено тежка, а той беше доста силен. Едвам се сдържах да не отворя очи, но единственото, което можех да направя, е се правя на заспала. Занесе ме в друга стая, където ме сложи на диван, който очевидно беше за да седнеш през деня и да почетеш, защото краката ми не се побираха и излизаха. Опитах се да се свия.
- Заведете я в стаята на Ник.- тогава този човек пак ме взе на ръце.
- Нека аз я заведа!- чух гласа на момчето, което беше по- рано при мен.
- Хайде! Виж как увисна в ръцете ти! Занеси я по- бързо!
Той вървеше бавно, като внимаваше на всеки завой да не ме удари.
- Псстт! Хей, наистина ли спиш?- тогава отворих очи.
- Не. Будна дъм. Какво става?- той беше единствения от всички там, с който можех да говоря нормално, до колкото бе възможно.
- Казаха да те кача в моята стая. Там ще разговаряме спокойно.- незнам защо, но си отдъхнах, въпреки мисълта, че ще бъда в една стая с човек, който не познавам. Но имайки в предвид какво се случи тази нощ, нямаше много голямо значение.