Life Is A Journey

Глава 3

Напазарувахме здраво и щяхме да излизаме от мола, но забелязах него. Най-популярното момче в училище, което разбира се, беше в същия клас, в който бях и аз.

Имаше черна коса, очите му бяха по-тъмни от нощ без звезди, а усмивката му - запленяваща. Беше много забавен, мил и винаги беше усмихнат. Чудя се как му се получава..Аз също съм постоянно ухилена, но има дни, в които просто нямам никакво настроение, обикновено това са дните, в които той не беше на училище...странно, а?

Просто се бях спряла и се взирах в него. Вал ме побутна, а аз бързо се осъзнах. Мдаа, падах си по него и Вал знаеше, но си бях обещала да не му казвам, защото имах лошото предчувствие, че ще свърша плачейки. А сега той тръгна насам.

Браво на мен, а сега какво да му кажа. Нещо от рода на 'Здравей Рик' ...хах, явно отново излагациите ми ще са на макс. И ето го идва. Бог да ми е на помощ да не изплещя прекалено много глупости.

"Хей момичета!" -поздрави той.
"Оп, забравих да си купя един гланц. Ъм, ей сега се връщам." -отсече Вал. Погледнах я с умолителния поглед, който крещеше да не ме оставя сама, защото всичко ще оплескам, а тя само ми се усмихна мазно и полетя към магазина M.A.C. Ох, ами сега..

"Здравей!" -поздравих, опитвайки се да не се изчервя. Не че имах проблем да говоря с него, но или се спъвам или падам. В двата случая имам синина..голяма съм късметлийка. Не знам защо става така, не се притеснявам, но просто се дъня, когато той е наоколо и от тогава станах по-предпазлива с приказките и с действията(по-скоро с пребиванията) си. :D

"Как си?" -попита с мек глас. Ами явно супер, защото вече се изчервих.
"Добре, а ти?" -много смислен разговор, няма що. Почесах се по бузата, опитвайки се да прикрия това, че бях червена като домат.
"И аз така." -ами браво на теб, но нее...това не беше всичко, преди да каже още нещо. - "Ами искаш ли утре да се разходим, ДВАМАТА?" -Брей, я виж ти, натърти на 'двамата'.
"Нещо лошо ли е станало?" -подпитах притеснена, а той се изсмя. Не го разбирам това момче, сериозен и след 2.3 секунди се смее като за световно, не че и аз не правя така. :D
"Не, просто исках да излезеш с мен, какво ще кажеш?" -преминах през 33 нюанса на червеното докато се усетя да отговоря.
"Добре!" -май го казах с ентусиазъм, но все тая, ще ходим на среща. Харесвах го от началото на осми клас..най-накрая :D
"Ще те взема в 16:00 от у вас. Става ли?" - усмихна се.
"Ъм, супер!" -казах с вече овладян глас.
"Нямам търпение!" -отвърна, а аз забелязах, че Вал се задава, казахме си чао, усмихнах му се сякаш за последно и тръгнах към приятелката си.

Това е новата глава. Извинявам се, ако има грешки. Гласувайте, ако ви харесва и коментирайте, защото мнението ви е много значимо за мен. Ще се опитам да пусна още една глава днес или утре.
LOVE U <3