Life Is A Journey

16. Oбичала ли си?

Разказах му за живота си до сега, а той ми разказа за своя. След като чух за тежкото му минало отговорите му не ме интересуваха толкова.

  Преместих се по-близо до него и го прегърнах. Той беше изненадан, но се осъзна и ме придърпа към себе си. Не смеех да кажа нищо. Така беше добре.

-Красива си- усещах погледа му върху себе си. Осмелих се да срещна очите му.

-Какво?- бях малко изненадана от необичайните му мерки срещу тишината.

-Чу ме. Красива си- повтори като премести кичур коса от лицето ми.

-Благодаря- бях малко смутена от дързостта му и се изчервих.

-Някога обичала ли си някого?- не отделяше поглед от мен.

-Истинска обич? Не мисля, че някой ме е карал да я почувствам. Освен семейството ми и Вал, разбира се.

-Знаеш, че не говоря за семейството-беше леко раздразнен- а вярваш ли в нея?

-Защо са всичките ти въпроси?- станах от леглото и тръгнах към кухнята.

-Извинявай-тръгна след мен- къде тръгна? Внимавай да не ти се завие свят. Хапчетата може да не са подействали.

-Благодаря за загрижеността- казах вече от кухнята- ядат ли ти се спагети?

-Сериозно ли мислиш да готвиш?- смяташе ме за луда.

-Ще ми помогнеш ли?-за първи път Мат се усмихна и се присъедини с удоволствие.

   *30 минути по-късно*

Докато бърках  соса за спагетите Мат се приближи към мен. Бях с гръб и не го очаквах, затова се обърнах и се озовах лице в лице с него. Той се доближи до устните ми, усещах топлият му дъх върху кожата си. Изведнъж изпитах неистовото желание да го целуна. Сигурна съм, че и той го желаеше не по-малко.

  Милиметри ни деляха, а той изведнъж се отдръпна. Помести кичур коса зад ухото ми, а аз захапах устната си, беше нещо като рефлекс.

-Скъпа, не ме предизвиквай- погали с пръст долната ми устна- не ме искаш в живота си, бъди сигурна.

  С това той се изкачи нагоре към спалнята. Ако това беше филм, а аз бях главната героиня бих останала тук, в кухнята, блъскайки си главата в опити да проумея какво е искал да каже. Хубавото е, че това не е филм и след всичко, което стана имам право поне на отговорите му.

-Мат!- крещях докато се качвах по стълбите.

  Тъкмо се изкачих и видях как затваря вратата на спалнята. О не, тези фасони на някой друг. Блъснах вратата и влязох вътре.

-Какво си мислиш, че правиш Матю?!-той ме погледна безразлично- Не ме гледай така! -повиших тон.

-А ти не смей да ми говориш така!- приближи се към мен.

-Нещастник! Не може в един момент да си мил и да се опитваш да ме целунеш, а в следващия да се държиш все едно съм нищожество- скъсих разстоянието помежду ни. Така показвах, че не ме е страх от него-Нямаш правото за се държиш така! Няма да позволя да ме разиграваш!

-Каква игра играеш?- беше бесен, но не съжалявам за това, което казах.

-Ти си играеш с мен-и сълзитеми се появиха. Чувствах се немощна-Браво, ти постигна целите си- оставих сълзите да се стекат по бузите ми.

-Миличка, недей! Не исках да те разстроя. Недей! Никога не бих те наранил-бях сграбчена в прегръдката му.

-Обясни ми защо- прошепнах хлипайки.

-Всичко ще ти кажа. Абсолютно всичк-

Някой натисна звънеца...

••••••••••••••
Много е кратка! Но трябваше от някъде да започна, защото смятам, че трябва да я завърша все някога. А и имам свежа идея💍