Life Is A Journey

15. Ти и аз? (част 2)

*Г.Т. Анджела*

-Не мога да говоря за това.- изглеждаше искрен, реших да не дълбая в раната.
  -Добре. Само едно ще попитам- сплетох пръстите си, а Матю ме подкани да продължа- има ли вероятност това да се повтори?
  -Има вероятност да не се случи такова нещо отново... , но и има вероятност да се повтори и дори да завърши много зле- почеса тила си.
  -Това е плашещо! А аз си мислех, че като се преместя тук животът ми ще бъде по-спокоен... Каква глупачка съм само-тонът ми беше студен.
  - Всичко ще бъде наред-потупа рамото ми утешително.
  -Къде ще спя? Изморена съм- отдръпвах се от него.
  -Всъщност...спалнята е една. Ще се наложи да сме на едно легло- усмихна се виновно- втори етаж първата стая вляво.
 
  Качих се без да му обръщам внимание. Както очаквах имаше дебела завивка в гардероба. Извадих я, взех и един чаршаф. Постлах си на земята и легнах. Много грешеше, ако си мислеше, че ще легна в едно легло с него. Вярно, спаси ме, но всички тези шантави неща ме плашеха. Наместих се така, че да не ме боли ръката и заспах.
  Сънувах как тичам по някакъв коридор. Някой ме гонеше. Не! Не беше някой. Беше нещо. Не знаех какво е, но ме изпълваше със страх. Това нещо ме застигаше.
   Изпищях отваряйки очи и отърсвайки се от съня. Матю веднага светна лампата. Осъзнах, че не аз, а той беше спал на земята.

  -И ти ли не можеш да спиш?- попита съвсем спокойно той. Кимнах. -Е, часът е два през нощта. Добре дошла в клуба.
  -Какъв клуб?-лицето ми се изкриви в странна гримаса веднага след като поразмърдах дясната си ръка.
  -Знаеш ли? Не съм спал като хората от толкова отдавна, че вече не си спомням какво е- игнорира безпроблемно физиономията ми.
  -Звучиш налудничаво-намръщих се-Но ти дължа прекалено много и нямам право да ти говоря така. Ела тук, сигурно си доста изморен- потупах празното място на леглото.
  -Знаеш, че не бих ти направил нищо, нали?- сякаш лицето му беше безизразно в този момент.
  Не бях много сигурна в отговора си, затова той продължи:
  -Въпреки всичко не е нужно да се чувстваш длъжна. Просто те спасих. Преодолей го-усмихна се.
  -С кой Матю разговарям?
  -Какво искаш да кажеш? - Е, не! Пак мисля на глас. Мразя, когато става така.
  -Ами, звучиш странно- сякаш улових някаква тъга в погледа му. Не бях съвсем наясно какво стана, но почувствах нещо, което го измъчваше- всичко наред ли е?
  -Да. Все тая. Какво ще правим сега?-прикриваше нещо. Не съм сигурна да си мълча или да разпитвам. Май ще почакам с въпросите.
  -От къде да знам. Какво ти се прави?- огледах стаята опитвайки се да избегна погледа му, защото нямаше да се стърпя и щях да попитам.
 
-

Какво ще кажеш да ми разкажеш за себе си? - попита той и вече знаех как да му отговоря.

  -Да! Само ако и ти ми разкажеш за себе си- погледнах го с мазна усмивка, доволна, че най-накрая имам възможност да разбера нещо за него.
 
  -Ъх, добре. Ще ти кажа до колкото мога, но ти си първа- кимна към мен, а аз си поех дъх. Тъкмо щях да започна да говоря и той допълни -каквото кажем тук си остава само между нас, нали? - кимнах. Той май искаше да ми се довери.

  -Всичко започна, когато...

°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°
И ето я дълго очакваната глава. Знам,че е кратичка, но следващият път-повече. Благодаря на хората, които продължават да ме подкрепят♡ наистина го оценявам и съм ви безкрайно благодарна♡
  
                  Обичам ви