Бъди с мен

Глава 13

На сутринта алармата на телефона звънна. Елинор се надигна, за да я изключи, все още беше замаяна от съня. Тя разтри очите си и огледа стята, но всичко си беше както трябва, погледна към леглото, но не видя Джон. ''Странно" помисли си тя, ''къде е той?", ''снощи си легнахме заено'', възможно ли е да си е тръгнал?" Тя стана от леглото и тръгна из къщата. В кухнята видя Преслава, но не й Джон.

-Прес, ти..ъм..ти кога се прибра?-попита тя.

-Как така кога се прибрах, аз не съм си тръгвала.

-Но...- Елинор объркано погледна към Преслава. -Джон... къде е?

-Тръгна си още снощи след като филма свърши. Елинор добре ли си?

Тя мълчеше и се опитваше да си спомни какво се е случило вечерта.

-Елинор???- Преслава наруши мисловния процес.

-Ъъ какво?

-Попитах добре ли си?

-Да,да добре съм просто още ми се спи.- завъртя го Елинор и тръгна към банята.

"Господи, всичко това сън ли беше?" питаше се тя.

Елинор беше готова с грима и облеклото по-рано от очакваното и реши да излезе да разходи Тори. Малкото кученце подскачаше пред нея като цирков артист в очакване вратата да се отвори и да излезе. В парка тя не спираше да си мисли какво се е случило вчера, но така й не разбра сама, затова реши да се обади на Джон. Тя намери името му в телефонния указател и го набра.

-Ало.-чу се леко заспал глас през слушалката.

-Джон, Елинор е, събудих ли те?

-Здрасти, не тъкмо ставам. Какво се е случило? Защо звъниш толкова рано?

-Исках да те попитам за снощи.

-Какво за снощи?

-Ами... Джон след като филма свърши... какво стана?- Елинор не знаеше как да го пита.

-Не много, смисъл останах, за да ви помогна да приберете къщата и след това си тръгнах. Защо?

-О, нищо просто питам, защото нямам спомен. Явно съм била много изморена.

Джон остана малко объркан от разговора. След като затвори телефона, Елинор стана и тръгна към къщата. От една страна тя беше доволна, че нищо между тях не се бе случило, но от друга съжаляваше защото всичко което явно бе сънувала беше невероятно. "Супер, вече имам мокри съница с приятеля си" с ирония каза Елинор.