Бъди с мен

Глава 14

Слънцето започна да залязва над скалата. Небето се оцвети в преливащи се цветове. А Елинор и Майкъл продължаваха да стоят там, само двамата в прегръдките си.

Тя се отдръпна от него и погледна в очите му, бяха кърваво червени, защото както тя, така и той беше плакал, слънцето огря подпухналото й лице, но тя все още сияеше.

-Майкъл- започна тя, но не знаеше как да продължи.

-Елинор, бъди с мен, дай ми втори шанс, моля те.- изпревари я той. Майкъл се изправи заедно с нея, държейки я за ръцете. -Обичам те, Елинор!

Тя само кимна, а една сълза се спусна по бузата й. Щеше ли да съжалява питаше се тя, но въпреки всичко, с него тя се чувстваше в безопасност, чувстваше страст, любов и още нещо. Истината бе, че с него тя беше свободна. Майкъл се приближи към нея, избърса сълзите й, отметна косата й назад и я целуна. Докосваше устните й едва-едва, сякаш ги галеше с перо. Беше нежна и романтична, спираща дъха. След като отлепиха устните си, Майкъл я прегърна, а след това се наведе, сложи едната си ръка на краката й, другата зад раменете й и я повдигна. Той я занесе до колата й и я пусна леко на шофьорското място.

-Знам, че няма да ми кажеш, че искаш да се прибираш, затова..- Елинор не му позволи да довърши изречението си, защото отново го целуна. Тя беше забравила какво е усещането да целува устните му, да бъде в прегръдките му, да гледа сините му очи и да се чувства в безопасност с него. Тя се наслади да всяка секунда, докато устните им бяха слени в едно.

-Искаш ли да покараме?- попита тя с замечтана усмивка на лице.

-Мисля, че знаеш отговора!

Елинор затвори врата на колата и изчака Майкъл да се качи на мотора. Те застанаха на пътя сякаш се готвеха за старт на състезание.

1...2....3.. и гумите изсвириха: ПЪЛНА ГАЗ

Движеха се с повече от 160 км/ч, но бяха един до друг, гледаха се през рамо с леки усмивки на лицата. Накрая Майкъл остави Елинор да победи. Колата спря и момичето слезе от нея, а Майкъл спря мотора точно пред краката й, но тя не трепна. Слезе и се приближи до нея.

-Знам, че ме остави да спечеля- каза Елинор докато го прегръщаше. Майкъл се направи на ударен, прегърна я и след това леко я повдигна, слагайки ръцете си на кръста й и я завъртя.

-Моят трофей!- каза той.

След това телефона на Елинор звънна.

-Бях забравил чувството Преслава да ни прекъсва.- засмя се той. Елинор вдигна телефона, размени няколко приказки с нея, а след това затвори. -Трябва да тръгваш.

-Не, този път не. Ще остана с теб! И внимавай какъв ще бъде отговора ти!- засмя се тя.

Той само я погледна, а след това отново я целуна. Тя се качи в колата, а той на мотора и потеглиха.

*****

Оставаха по-малко от две седмици до края на учебната година и всичко вървеше по план. Майкъл беше оставил бизнеса с дрогата, защото беше избрал любовта в лицето на Елинор. Тя от друга страна си беше все същата луда глава, все още пушеше, все още танцуваше по бельо, все още обичаше високите скорости и най-вече все още беше лудо влюбена в Майкъл, лошото момче на гимназията.

Завършването

-Елинор, готова ли си?- попита Преслава от хола. -Хайде, пак закъсняваме, Майкъл и Дък ни чакат.

-Идвам.-провикна се тя.

Момичетата излязоха от къщата, роклите им бяха ослепителни. Елинор беше с коралова рокля с гол гръб, а от едната страна имаше красиви пайети във формата на цветя. Преслава беше избрала кремаво розова рокля, преливаща в бяло с пайети на бюстието. Момчетата бяха с бели ризи и черни костюми, а в ръката си държаха по едно цвете за момичетата си. Те се качиха в колата на Елинор и отидоха на партито. Силна музика и много забавление и много усмивки присъстваха на него, но също така и много сълзи защото те се разделяха с толкова много хора и може би щяха да ги видят за последно.

След това Елинор и Преслава влязоха в колеж, Дък замина да учи извън страната, но си идваше през уикендите да се вижда с Преслава. А Майкъл?! Той отвори малък сервиз за коли, близо до университета на Елинор, за да може да бъде до нея и никога повече да не я накара да страда.