Camouflage (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 10

Стъпките изглеждаха невероятно лесни в сравнение с отварянето на вратата на апартамента ми. Поех ни няколко дълбоки глътки въздух, изброявайки до десет твърде много пъти преди да завъртя дръжката и да пристъпя през прага.

- Ето я стафидката ми! – Каза майка ми, докато ставаше от дивана, бързо прекосявайки стаята и придръпвайки ме в здрава прегръдка. След като се отдръпна, дойде татко, намествайки очилата на носа си преди да ме дръпне в една от традиционните си мечешки прегръдки.

- Здравей, миличка, - каза уморено той, докато се отдръпваше.

- Здравейте мамо, татко. Мога ли да ви попитам защо сте тук, в апартамента ми? – Попитах.

Баща ми отвори устата си да проговори, но майка ми, разбира се го прекъсна.

- Просто много ни липсваше! Всеки ден е толкова по-труден от предишния. – Каза тя преди да хване лицето ми и да целуне бузата ми.

- Е, можеше просто да се обадите, - казах честно.

- Обаждането не е достатъчно за майка ти. Трябваше да ме влачи до целия път до тук, - оплака се татко и аз се изкикотих. Винаги сме обичали да лазим по нервите на мама.

- Артър! – Мама го сръчка с лакът, карайки и двама ни да се засмеем.

- Къде е Кейси? – Попитах, надничайки над раменете им, оглеждайки се за познатата руса коса на съквартирантката си.

- Отиде си в стаята преди малко, за да учи. Изглежда наистина страхотно момиче и се радвам, че избрахме нея за твоя съквартирантка. – Каза татко.

- Да, тя е наистина мила, - казах преди да ги поведа обратно към дивана.

- Е, как беше в библиотеката? – Попита мама, докато се облягаше. – Изглеждаш твърде добре, за да си била само там. – Добави тя с въпросителен тон.

- Можеш да виниш Кейси за това, винаги ме използва като своя играчка за гримиране – казах, успявайки да излъжа. За късмет, не заекнах.

- Е, предполагам е хубаво, че се разбирате добре. – Каза тя, докато кимаше с глава.

- Стана доста късно, миличка. – Каза татко, подсещайки, че трябва да тръгват. Умствено му благодарих стотици пъти.

- Е, резервирали сме си хотелска стая наблизо и ще се върнем след часовете ти утре. Мислех си, че може да отидем на вечеря! – Каза мама, докато се изправяхме и тръгвахме към вратата.