Бързи и яростни

Част2

-Време е да съберем екипа!-каза чичо и се усмихна.
На другия ден се събудих някъде към 11:30 и се облякох.

Отворих вратата и видях,че татко и чичо работят върху някаква кола и се приближих се до тях.
-Добро утро!-им казах.
-Добро утро!-ми отвърнаха те без да ме поглеждат.
-Кога ще пристигнат останалите?-попитах с ентусиазъм аз.
-Към 13:00 трябва да са тук.-каза татко без да ми обръща внимание.
-Лия ела тук!-провикна се майка ми.
Отидох при нея и видях,че прави закуска.
-Мамо искам и аз да участвам в тази операция!-казах решително аз.
-Много си малка!-каза тя и ми се усмихна.
-Не е вярна!-отвърнах аз.-Джак започна да кара и да се включва в разни мисии на 15 години, защо аз да не мога?
-Различно е мила!
-Какво му е различното?-ядосах се.
-Виж Лия..
-Не си хаби думите!-казах и аз и побягнах към стаята си.
Влязох и си легнах.Взех телефона си и набрах най-добрата си приятелка Сара.
За жалост тя живее в Маями.Запазнах ме се,когато с родителите ми бяхме там.Бяхме там за около 2 години.
Ретроспекция.
-Защо не мога да ида?-попитах аз ядосана на родителите си.
-Много е късно,а и е опасно!-каза татко.
-Но това е само една дискотека!
-Мила щом баща ти казва,че не може значи не може!-каза майка ми.
-Не е честно заради вас нямам приятели,не ми давате да карам.Въобще нещо ще ми позволите ли?!-развиках се аз.
-Лия!
Побягнах към стаята си.Влязох и легнах на леглото си.Завих се през глава.
След час на вратата ми се почука.Не казах нищо,не мърдах.Някой влезе,а аз бързо се направих на заспала.
-Знаеш,че го правим за твое добро.-чух гласът на майка ми.
Тя ме целуна по челото и излезе.
-Аз решавам,кое е добро за мен.Съжелявам мамо.
Станах от леглото и бързо се оправих.