-Радвам се да ви видя всички!-проговори Дом.-Искам да ви представя новият член на екипа.
Сигурна бях,че ще съм аз.
-Кевин МакКарън!
-Какво?-попитах учудено аз.
-Приятно ми е да се запознаем!-каза той и се усмихна.
Той беше с тъмно кафява коса и с зелени очи.
-Лия?-прошепна брат ми.
-Защо...-казах тихо аз.
Бързо излязох навън.
-Лия?-майка ми излезе след мен.-Какво има?
-Какво има ли?!-почнах да крача нервно.-Защо татко и Дом не искат да ме включът в мисиите си?
-Те не искат да пострадаш!
-Няма да пострадам,искам да карам!-казах сериозно аз.-Ти знаеше ли?
-Да....всички говарихме за....
-Какво?-извиках.-Значи всички,освен мен са знаели?
-Ами...
Ядосах се и тръгнах на някъде.
-Къде отиваш?-чу се гласът на майка ми,но не казах нищо и продължих да вървя.
Стана късно,а аз още си вървя из тъмните улици на града.
-Ей кукличке!-чу се някакъв мъжки глас.
-Мамка му!-казах тихо аз и се обърнах.
-Искаш ли да се забавляваме!-каза друг мъж,който беше заедно с другия.
Бяха четирима мъже,които идваха към мен.
-Вижте по-добре се махнете преди да се нараните!-казах аз и понечих да си тръгна,но единият от мъжете хвана ръката ми и ме дръпна.
-Хахахах!-почнаха да се смеят.-Хайде сладурано не ни разсмивай!-
Ударих го и му се засмях.
-Малка кучка...дръжте я!-извика той и всички мъже се втурнаха към мен.
-Хей момчета...четирима срещу един и то момиче,не смятате ли,че е нечестно!-каза някакво момче зад тях и всички се обърнах.
-Бийте се с някой от вашият калибър!-каза той като мина покрай тях и застана пред мен.
-Мога и сама да се справя!-казах ядосяно аз.
-Хайде скъпа,само момиче не може да се справи с четирима мъже!-каза той и се подсмихна.
-Не ме познаваш,не съм като обикновените глезени момичета!-казах аз и понечих да го ударя,но той хвана ръката ми.
-Какво ги гледате глупаци!-извика един от мъжете.-Дръжте ги!
Отново мъжете се втурнаха към нас.
-Ще си оправим сметките с теб после!-каза момчето и се обърна към тях.
Почнаха да се бият.За разлика от мъжете,момчето беше бързо и ловко.
След няколко секунди тримата мъже бяха на земята в безсъзнание.
-Е ти ли си следващият?!-попита надменно той.
Мъжът го изгледа злобно и направя няколко крачки назад и избяга.
-Кой си ти?-попитах ядосано аз и сложих ръце на кръста си.
-Кевин!-каза той.
-Кевин?-това име ми е познато.
Сега като светлината на уличните лампи освитлиха лицето му,го познах това е онова момче ,което се включи в екипа.
-Какво има Лия?Да не хлътна по мен?!-каза той и седна на мотора си.
-Ха,не ставяй смешен.От къде знаеш името ми?
-Дом ми каза да те намеря!
-Браво намери ме,а сега чао!-казах аз и понечих да тръгна,но той ме спря.
-Качвай се ще те закарам!-каза той.
-Не благодаря!-отрязах го аз и издърпах ръката си.
-Както искаш,ще кажа на Доминик,че не си изпълнила неговата заповед и забраната на баща си да не оставяш до късно навън,да не говорим за майка ти и брат ти които ти звъняха няколко пъти!
-Какво не са ми звънели...-извадих телефона си и видях,че е изключен.
Мамка му забравих да го заредя.
-И не е толкова късно?-казах аз.
Всъщност не знам колко е часа имах много неща на главата и не съм мислела за часа.
-1 часа е!-каза той.
-Какво....но кога?
-Е ще се качиш ли?!-попита той,но и двамата знаехме отговора.
Качих се зад него,а той ми подаде каска.Сложих я.
-По-добре ме прегърни!-каза той.
-Не ставаме ли малко нахални,а?!
-Ти си решаваш?
Той тръгна и кара толкова бързо,че го прегърнах през кръста и затворих очи.
След няколко минути бяхме пред убежището.
Влязохме вътре и той остави мотора си и отгоре му постави двете каски.
-Лия!-чу се ядосаният глас на Дом.
-Мамка му,ядосан е!-казах аз.
-Хах,май някой е загазил?!-подсмихна се той.
-Млъквай!-казах аз и тръгнах с колебливи крачки към Дом,който се бе облегнал на мустанга си и скръстил ръце.
-Здравей...
-Какво правиш толкова време навън?-попита ядосано той.
-Ами...разхождах се....
-До 1 часа?!
-Ами..бях се замислила...
-Защо не си вдигаш телефона?
След всеки мой отговор той ставаше по-ядосан.
-Паднала ми е батерията.....
-Защо излезе сама?Знаещ,че е забранено да излизаш сама!
-Как така, защо?!-той наистина ли не знаеше.-Защото и аз искам да уаствам в мисиите!-повиших тон аз.
-Не!Ти не можеш да участваш....
-Защо с какво съм по-различна от останалите?Защо не ми давате и аз да участвам и да карам?
-Защото не искаме да пострадаш!
-Не съм на 5.Мога да се грижа за себе си!
Обърнах се и тръгнах към стаята си и тръшнах вратата след мен.
-----------------------------------------------------------
Съжелявам за грешките.От даста време не съм писала тази част,мислех,че не е интересна,ако искате да продължа пишете коментари, за да знам.😁😁😁
