-Защото не искаме да пострадаш! -Не съм на 5.Мога да се грижа за себе си! Обърнах се и тръгнах към стаята си, тръшнах вратата след мен. На другия ден се събудих от шумът на двигател. О,да не са посмели! Станах веднага от леглото и отворих вратата на стаята ми. Някои от колите ги нямаше. Тръгнали са без мен! Огледах се наоколо нямаше никой. Мамка му. Бързо се върнах в стаята си и взех телефона си.Набрах майка ми. -Ало!-казах ядосано аз. -Ало?-чу се гласът на майка ми. -Къде сте? -Ами..ние имаме малка работа. -Отишли сте на мисия без мен!Знаеш,че искам много да участвам! -Знам,мила,но знаеш какво е мнението на Дом и баща ти за участието ти в мисии! -Но мамо... -Като се приберем тогава ще говорим! Каза тя и затвори. Хвърлих телефона си на леглото и се облякох.Вързах си косата на висок кок и отидох в банята. След като приключих реших да се обадя на Сара. -Ало? -Не е честно защо винаги всичко гадно се случва на мен!-веднага след като чух гласът ѝ почнах да се оплаквам. -Какво стана?-чух лекият и смях. -Тръгнали са без мен! -Кои? -Дом и другите! -Къде отидоха? -На мисия! -Не ми казвай,че си сама? -Сама съм! -И какво ще правиш ? -Не знам... -Ами онзи как му беше името... -Кевин? -Да,той с тях ли е? -Естествено! -И сега какво ще правиш?Защо и ти не отидеш? -Ами защотото....защо не?! Добра идея, ще ти звънна после , чао! -Чао! Затворих ѝ и прибрах телефона си в джоба бързо.Бързо отидох при гаражите.И се качих на мотора,който мисля,че беше на Кевин.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Сложих каската си и потеглих. Сетих се,че татко преди да дойдем тук каза,че имало някъв дилър,който бил печелил пари по незаконни начини и убива всеки,който му се изпречи ,но татко ми каза,че имал връзка с някакъв опасен престъпник,когото сега търсим Декарт Шоу.Родителите ми казаха,че този дилър управлява една не много голяма компания в Рио. Видях една от колите на Дом.Сигурно това е мястото. Паркирах мотора си зад едни храсти, за да не може никой да го види. От колата на Дом се виждаше,че върте има някой.Леко и безшумно се приближих.Видях,че това беше Кевин.Приближих се още малко до колата,но изведнъж вратата на колата се отвори и ме удари.Аз паднах и докоснах с ръка удареното място на главата ми. -Лия?-каза Кевин и клекна до мен.-Добре ли си?Какво правиш тук? -Минавах и.... -Не се и опитавай.Ще кажа на Дом,но първо имам работа,а ти ще стоиш в колата и няма да издаваш звук,ясен ли съм?! Аз не казах нищо просто се нацупих и влязох в колата. -Стой тук!-каза той и ме посочи с пръст се едно съм му куче. -Не съм ти куче!-казах аз и скръстих ръце. -Ако слушаш ще ти донеса кучешка храна!-каза той и се подсмихна. Чак сега ми направи впечатление,че той бе облечен в елегантен костюм. Той тръгна към голямата сграда. -И аз какво трябва да седя и да чакам ли,дойдох за да участвам и ще го направя. Излязох от колата и видях,че Кевин са го задържали отпред. -Мъжете немогат да вършат работата на една жена!-усмихнах си подло аз. Огледах се и видях човек с костюм приближава към сградата. Бързо излязох от колата и се насочих към него. -Извинете....-приближих се аз към мъжът. -Какво да направя за вас?-попита той като си мислеше,че незабелязох как ме оглежда от глава до пети. -Гаджето ми ме заряза и ме изхвърли ме на пътя....-преструвах се,че плача.Закрих лицето си с ръце. -Не се безпокой сладурано,ела аз ще те откарам до вас!-каза той с перверзна усмивка. -Благодаря ви!-усмихнах се аз. Той хвана ръката ми и ме заведе до една черна луксозна кола и отвори вратата за да вляза. Какъв глупак. Влязох вътре и той влизе след мен. -Нека да те поуспокоя малко! Мъжът посегна към мен,но аз бързо реагирах и хванах и извх ръката му. С едната си ръка извадих една кърпичка и запуших устата и носът му за да огранича достапът му за въздух. Беше трудно да го задържа поради големите му размери.След няколко секунди той изгуби съзнание и аз най-накрая си отдъхнах. Взех значката му която показваше,че е служител на компанията и бързо излязох. отново влязох в колата на Дом и взех лаптопа от задната седалка като направих копие на значката,но със снимката на Кевин. Бързо излязох и видях,че охраната посяга към оръжията си. -Почакай, скъпи!-бягах към Кевин и той се обърна към мен,а погледът му показваше раздразнение. -Скъпи, забравил си си това!-казах аз и показах значката със снмка на Кевин. -Откъде ти.....-взе го и го показа на охраната. -Влизай!-каза един от мъжете и го пусна. -Почакай те и аз ще вляза!-понахалствах аз. -Ти не...-Кевин тръгна да казва нещо,но охраната го изпревари. -Вие нямате значка, затова не можете да влезете! -Но аз я донесох!-скъстрих ръце аз.-А и съпругът ми работи тук!- Това беше най-бързото,което ми хрумна. -И кой е съпругът ви?-попита вторият охранител. -Той!-посочих към Кевин,а той ме погледна ядосано. -Вярно ли е?-погледнаха към Кевин. -Да!-усмихна се лукаво.-Това е съпругата ми! -Не е ли малко млада за да ви е съпруга?-попита първият охранител. -Това вас не ви засяга!-отряза ги той и хвана ръката ми ,и ме задърпа навътре. -Дом ще те убие,щом разбере,засега стой до мен и не се отделяй!-каза ми надменно той и стисна ръката ми. Стигнахме до една голяма дървена врата,която отстрани на нея имаше бюро на която беше седнала руса секретарка с очила. -Извинете идваме при Томас Харли!-каза Кевин със съблазнителният си глас,а на русокоската ѝ потекоха лигите по Кевин. -А-аз н-незнам...-почна да се зачервява тя. -Хайде,съкровоще!-той хвана брадичката ѝ и се приближи до нея. -Сега ще погледна какво мога да направя!-изкикоти се тя и стана. Почука на голямата дървена врата и влезе. -Не ревнувай, това е само работа!-каза с усмивка той. -Да те ревнувам?За да те ревнувам аз трябва да те харесвам,а аз не изпитвам никакви чувства към теб освен отвращение и омраза!-каза аз и скръстих ръце. Секретарката излезе и направи знак на Кевин да влезе. Тъкмо когато влизах и аз тя ме спря с ужасният си дрезгав глас. -Само красавеца може да влезе! -Ние сме заедно,ако той влезе влизам и аз!-сопнах се аз. -Спокойно аз ще вляза ти можеш да останеш тук!-обърна се той и ми се усвихна с подигравателна усмивка. Той влезе,а аз това и чаках.Русокоската си седна на бюрото. -Здравей!-усмихнах се аз. -Какво искаш?-попита тя без да ме погледне. -Ще те питам за последен път.Ще ме пуснеш ли да вляза? -Вижте госпожо по-добре си тръгвайте и не се тревожете приятелят ви няма да си тръгне сам!-подсмихна се тя. Това беше. Тръгнах бавно към нея и се усмихнах. Сложих си една кърпа на устата и извадих един спрей. -Какво правите?-попита тя. След минута тя падна на земята. -Време е да поспиш!-казах аз и махнах кърпата. Брат ми ми даде този спрей в който има преспивен газ,ако някое момче ме притеснява. Влязох вътре и веднага се стрелнаха гневни погледи от страна на Кевин и на дилъра. -Коя си ти?-каза диларът.