Impossible love

Част 18

Вървях към самолета,обърнах се мислейки,че ще видя Хари,но не него го нямаше. Ето колко му пукаше за мен...нямаше го и нямаше да дойде просто продължих по пътя си.
* * *
Часове наред след излитането на самолета аз продължавах да си мисля за Хари,тъпо е да..и го знаех..

-Пристигнахме-провикна се мама и плясна с ръце развеселено
-О колко забавно-засмях се сухо
-Не се дръж така,госпожичке ще видиш,че сега живота ти ще се нареди перфектно.
-За мен или за теб..-попитах дори да знаех отговора.
-И за двете ни.
-Е не вече прекали.По дяволите може ли поне веднъж да не мислиш за това което ще си помислят хората-награбих куфарите си и тръгнах вбесено към изхода на летището.
-Кейтлин почакай-догони ме мама.Ще го забравиш ще видиш.
-Добре-отговорих просто,защото не ми се спореше с нея.
-Хайде днес ще си прекараме по женски.
-А не уморена съм ще се прибирам.
-Няма такива отиваме до мола,а после на спа.Знаеш ли какво Джеймс ще се зарадва,ако се видите.Той е добро момче мила като за теб!
-Ахам.

Божее ако знаеше за предложенията му нямаше да е на същото мнение.Не мислех да се виждам с него особено сега....е да бъдем честни и за напред.

-Хайде побързай трябва да се оправиш и да излизаме-задърпа ме мама
-Добре,добре по-бавно
* * *
След душа който си взех,трябваше да се облека и да тръгваме.Изсуших и сресах косата си,а след това облякох дънки и един потник.
-Готова съм-провикнах се от стаята си
-Слизай тогава-чух мама да крещи пък от долния етаж (лол как се рабират хдхдх)
Слизах по стълбите с такова нежелание,че имах чувството че всеки момент ще започна да падам надолу.
-Твърде много стълби -изпуфтях вече долу
-Хайде хайде ще закъснеем
- Защо изобщо идвам с теб-промърморих,но както винаги тя ме чу
-Защото съм ти майка и искам да прекараме малко време заедно
-И бла бла да да разбрах
Пътуваме в колата пълна скука нищо никой не казва

Най-тъпите 10 минути в живота ми

Слязохме и се запътихме към спа центъра
***
-Не беше толкова зле нали?-попита тя развълнувана
-Напротив беше доста зле,единят само ме заглеждаше пълен кретен,трябват да работят тук повече жени.
-Не се оплаквай Кейт.Сега отиваме до мола
-Супер-казах съркастично аз.

+Още 10 минути скука

* * *
Обикаляхме по магазините повече от час и бяхме напълнили повече от 5 торби с неща(повечето мой,но не аз исках да идваме така,че невинна съм-засмях се на собствената си простотия)
Излизахме от поредния магазин,когато мама започна да маха на някой,а след като се обърнах и видях на кой ми се искаше да не бях.Джеймс стоеше на по-малко от няколко крачки от мен.

Само той липсваше в картинката.

-Кейтлин?-обърнах се без никакво желание и веднага засякох сините му ириси.За което веднага съжалих,отново почувствах вината.

Не Кейт,не се чувствай виновна ти не го обичаше-подсказваше ми съзнанието.Но знаех,че грешеше и не бях права...ще му кажа

-Джеймс?-започнах плахо аз
-Кейтлин?
-Трябва да говорим...-боже какво правя.
Хванах го за ръката и го затеглих до една пейка
-Чуй направи неща с който не се гордея,но не бих върнала времето назад.
-Сигурен съм,че не е толкова зле..
-Спах с брат ми...
-Какво...?-околи се той
-Чу ме и не само...аз го обичам..
-Кейтлин..ти...ти си болна-каза той и ме погледна с болка.
-Джеймс чакай -провикнах се
-Просто ме остави-каза и продължи да върви на някъде
Разплаках се и излязох от мола.Качвайки се в колата ни заплаках още по силно.
-Кейтлин..-мама почука по прозореца понеже бях заключила
Бързо избърсах сълзите си и отключих.
-Добре ли си мила?
-Признах на Джеймс..
-Това е добре..той ще ти прости,но му трябва време..не е лесно някой да ти каже нещо такова.
-Знам.
Мама ме прегърна,а след това запали колата и тръгнахме към вкъщи..

Авторска бележка
Повече от 700 думи.Както знаете не съм по писането на дълги глави,но се опитах таа обещавам,че дригите глави ще са по-интересни <3 Напоследък съм все навън и не съм писала от дълго време та днес ще пусна глава и на Bloody Love,ако някой от вас я следи *--* Съжалявам,ако има грешки,но автокоректа прави каквото си иска хдхд