Impossible love

част 25

ГтК

Събудих се в болнична стая с ужасна болка в главата. Имах абокат на ръката...Какво по дяволите се случва.
Помня,че Оливия ме бутна по стълбите с най-голямата си злоба.
Но всичко с мен и бебето е наред... Да,така е. Чувствам толкова напрегната и неспокойна...

Някой влезе в стаята,но виждах размазано всичко и не успях да го видя.

-Докторе,събудила се е! - разкрещя се някой.

Докторът влезе и се надвеси над мен.

- Спомняш ли си нещо?

-Повечето неща-да - едва успях да го изрека.

-Как се казваш ?

Звучеше така,сякаш не ми вярваше..

-Кейтлин.

-На колко си,Кейти?-обади се някой до мен

Имах чувството,че буца е заседнала в гърлото ми и не мога да говоря.

-Спомня си. - Каза момчето

Спомням си,но не всичко..не помня него..

-Боли ли те нещо? - попита доктора.

-Главата.. Ужасно много..

-Очаквах го...

-Какво имате в предвид ?

-Удрила си се много сериозно по главата. Съмнявахме се,че ще си спомниш нещо. Ще кажа на сестрата да ти донесе болкоуспокояващи хапчета. И между другото... Има още едно важно нещо,което трябва да знаете.

Защо говори така загадъчно? Плаши ме

-Бебето ти... Ами тоо..

-Говорете,какво за него. То е добре...

-Ами...Съжалявам...не успяхме да спасим синът ви.

Син? Не са могли да спасят детенцето ми? Този какво печели,като ме лъже?

-Стига глупости. Не ме лъжете. И момче ли ще бъде ? - засмях се

-Да... Щеше - поправи ме.

-Говорите небивалици... Моето момче е силно... Той е добре.. Добре е - Започнах да се ядосвам, какво печели един лекар,като лъже пациентите си?
Що за глупости говореше той?
Бебето ми е живо и здраво.
Вече виждах нормално..

-Кейт... - Приближи се момчето от по-рано с насълзени очи.

Бебчето ми е добре,добре е. Какви ги говори този.. ?!

-Кентлин... Няма го,то умря.

Думите му се преповтаряха в ума ми.
"Няма го,то умря".

-Нее. НЕ Е ВЯРНО! НЕДЕЙ ДА МЕ ЛЪЖЕШ. БЕБЕТО МИ Е ДОБРЕ! ДОБРЕ Е И НИКОГА НЕ Е БИЛО ПО-ДОБРЕ! - Вече крещях с цяло гърло.

-Госпожице,успокойте се!

Сестрата влезе в стаята и носеше инжекция.

-МАХНИ Я ОТ МЕН.. БЕБЕТО МИ Е ДОБРЕ.. ДОБре е... Добре е.. То е...

ГтХ
Не мога да я гледам така..Тя..тя ме гледаше странно...възможно ли е да не си ме спомня? А и трябваше да ми каже по рано,че е бременна.. Никога нямаше да се държа така,а камо ли да спя с Оливия. Аз съм виновен за всичко..

*Ретроспекция*

-Оливия,какво става?! - казах,а тя ми показа търкалящата се Кейтлин по стълбите.

-Какво си направила,кучко ?! - бутнах я назад. - С теб ще се разправяме по-късно. - Тръгнах надолу по стълбите,а Кейт не беше в съзнание. По бедрата си имаше кръв,а още повече на челото си. Цялото парти беше
утихнало и всички бяха ни зяпнали.

-ИДИОТИ ТАКИВА,ГЛЕДАЙТЕ.. ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ОБАДИТЕ НА ЛИНЕЙКА. -казах с разочарование и взех Кейтлин на ръце.

-Всичко е наред,ще се оправиш - стигнах до джипа си и я сложих внимателно да легне на двете седалки отзад.

Авторска бележка
Малко по-кратка глава