Impossible love

част 21

ГТХ
Продължих да се бонтувам срещу татко и ... . Обичам я,и никой няма да ни раздели. Или поне на това се надявахме и двамата с Кейт.

-Ще останеш тук за известно време,но ти забраняваме да се доближаваш до Кейтлин,ясен ли съм ? - крещеше баща ми,всякаш някога съм го слушал
-Точно като Меридит си! Защо,Харолд? Защо взе характера и нрава на кучката,която те заряза още 2-рият ден след раждането ти? Отгледах те сам,а ти така ми се отблагодаряваш. Давах всичко от себе си,за да си добре,за да имаш всичко,което поискаш,а ти какво? Чак сега разбирам грешката си! -крещеше татко
-Мразя те! Мразя ви. И теб и Меридит,вървете на майната си! Надявам се тази курва вече да е 3 метра под земята,защото ако аз я намеря,ще я изпратя там! Мразя тази кучка,независимо дали я познавам или не,тя ме е зарязала на 2 дни.
Кой човек ще го направи? Татко ми е разказвал,че е имала психични проблеми,даже преди да забременее с мен,е лежала в лудница.
Но както и да е. Сега я мразя още повече,когато Джон ми каза,че нрава и характера ми са същите като нейните! Какво искаше да каже с това? Че и аз съм луд ли? Е,не е познал. Влязох в стаята си започнах да си търся дрехи,днес беше първият ден в колежа. Не ми се ходеше,но трябва да накарам Кейт да ме избие от главата си,въпреки,че и за мен това беше невъзможно,винаги ще я обичам,каквото и ще да става.
Извадих бяла тениска,черни тесни дънки. След като се облякох,отидох до съседната стая,а именно стаята на Кейт. Поколебах се дали да почукам,но го направих.

-Влез,каза Кейт,като по гласа ѝ личеше,че не е
много добре. И как изобщо щеше да е.
Щом се обърна и сканираха лицето ми,очите и пламнаха. Беше облечена в тъмно синя рокля която стигаше малко под коленете ѝ.
Беше сложила и грим,колкото да скрие до колко да може да скрие торбичките под очите си. Беше уникално красива.

-Кектлин.. Аз..
Тя се разплака и ме прегърна.
Колебливо ѝ отвърнах,а ти зарида още по-силно. Не мога да опиша какво беше чувството, нещо ме пронизваше отвътре. Обичам я толкова много,мамка му.
Но връзката ни е повече от невъзможна.

ГТК
Щом видях Хари да стои на вратата,се почувствах по-слаба. Как щях да стоя далеч от него? Не мога да си го представя.
Прегърнах го,а той се поколеба,но ми отвърна. Тогава заплаках още повече.

-Кейт,недей... - отдели се от прегръдката,като изтри сълзите ми с дланта си.

-Обичам те толкова много... -отнова заплаках.