В дома на Джунгкук

866 60 4
                                    

Събудих се от алармата си и станах светкавично от леглото си, понеже ми беше навик в старото ми училище да се успивам. 

Влязох в банята и измих лицето си със студена вода, за да се разсъня. Тогава осъзнах, че срещата ми с Джунгкук не беше сън. А реалност. Бях щастлива.

Когато слязох долу, видях родителите ми да гледат букета от рози, който Джунгкук ми бе подарил вчера.

-Не мога да повярвам колко мил жест направи Джунгкук за Скайлър! - каза майка ми и погледна към баща ми.

-Да. Може би си пасват. - каза баща ми и не откъсна поглед от букета.

-Е, добро утро и на вас. - казах им като уж ги поздравих и започнах да си ям закуската.

-Добро утро, слънчице. - каза баща ми и ме целуна по главата. - Днес отиваме на конференция. Няма да се прибираме три или четири дни.

-Ще ти приготвя храна, а ако искаш да си направиш нещо, знаеш къде е книгата с рецепти. - каза майка ми и ма гушна.

-Добре. - казах аз, сякаш е все едно.

Родителите ми са ходили на по-дълги конференции и можех да се оправя сама.

-Обичаме те! - казаха те и мама затвори вратата зад себе си.

-И аз ви обичам. - казах аз и си доядох закуската.

Измих си чинията и тръгнах за училище.

Когато затворих и заключих вратата след мен, гледката на алеята ме изненада. Там стоеше Джунгкук. Усмихваше се и ми махаше с ръка. Затичах към него.

-Добро утро! - поздравих го.

-Добро утро. - поздрави ме и той и ме прегърна.

Отначало се почувствах малко неловко, но след това му върнах прегръдката.

-Ще тръгваме ли? - попита той и хвана ръката ми.

На път за училище си държахме ръцете и говорехме за разни неща.

Когато пристигнахме пред академията, си пуснахме ръцете и момичетата ни поздравиха.

-Добро утро! - поздравиха ни и ни прегърнаха.

-Добро утро. - казах аз и влязохме в академията.

Отново всички погледи бяха насочени към нас, само защото Джунгкук беше с нас. Отидохме в класната стая и започнахме скучния час.

Тук съм от една седмица и вече ми е скучно. Съчувствам на всички тук.

Всички часове минаха нормално и беше време да си ходим. *любимата ми част от деня*

Докато с Джунгкук вървяхме към вкъщи, се спънах.

-Добре ли си? - попита той загрижено.

Видях от коляното ми да потича кръв.

-Да, добре съм. - казах аз в опит да се изправя.

Но той ме взе на ръце и започна да ходи.

-К-какво правиш? - попитах нервно.

-Нося те. - отговори той.

-Мога да ходя и сама. - казах аз и се опитах да се измъкна от тази неловка ситуация. Страхувах се някой да не ни види.

-Недей така! Ще потече по-силно. - каза той и не ме пусна.

Пристигнахме пред дома му.

-Във вас ли? - попитах аз.

-Да. Ще ти промия раната. - каза той и отвори вратата.

Влязохме и той ме настани на дивана.

-Стой тук, а аз ще взема аптечката. - каза той и отиде да търси аптечка.

Докато го нямаше, реших да разгледам стаята, седейки. В този момент, той дойде.

Отвори аптечката и взе риванол. Започна да промива раната ми.

-Боли ли? - попита той.

-Не. - отговорих аз и го оставих да промива раната ми.

В следващия момент усетих да слага бинта на коляното ми.

-Благодаря. - казах аз и станах от дивана.

-Искаш ли да учим заедно? - попита ме той и се почеса по главата.

-Добре, но първо трябва да си приготвя чантата за утре. - казах аз.

-Ще те чакам. - каза той и аз излязох от дома му.

Когато си приготвих чантата, забравих да се преоблека. *майната му* 

Отново отидох у тях и започнахме да учим в неговата стая. 

Учехме с часове, а родителите му не се прибираха.

-Къде са родителите ти? - попитах го.

-На конференция заедно с твоите. - отговори той.

При този отговор, главата ми просто...*пук* . 

Стана 18ч. и ми се приспа страшно много. Джунгкук излезе от стаята за малко и усетих как очите ми се затврят.

-Сигурно ѝ се спи. - чух гласа на Джунгкук.

Усетих как той ме взимаше в ръцете си и ме постави на нещо меко. *леглооо :D* Зави ме старателно с одеяло.

След това усетих устните му на челото си.


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Това мисля да е за днес. Надявам се да ви е харесало :) Сори, че е кратко, но просто нямам вдъхновение. Довиждане и бъдете здра'и.

I need UWhere stories live. Discover now