I need U

Почивен ден #2

Събудих се не толкова бодра, а изморена. Беше ми студено, въпреки че беше март месец. Кихнах няколко пъти, явно съм болна. С бавна и тромава крачка слязох долу. Видях майка ми, приготвяща масата.

-Добро утро! - поздрави ме майка ми. Тя доприпка до мен и целуна челото ми.

-Гориш! - каза тя и започна да опипва лицето ми. - Имаш температура. По-добре не отивай на училище днес. 

-Щом настояваш. - казах аз със запушен нос и се отправих към масата. Започнах да ям.

-Ако се почувстваш по-зле, отиди на лекар. - каза баща ми.

-Аха...-каказх аз, закусвайки. Не обичах никой да ми говори, когато съм раздразнена, а сега единственото, което ме дразни, е носът ми.

-Ние тръгваме. Яж каквото си поискаш. Ще се върнем късно вечер. - каза мама и ми разроши косата, а аз я погледнах на кръв. Не ми рошете косата!

Останах си сам-самичка вкъщи. Продължих да ям, след което легнах на дивана и започнах да гледам телевизия.

~ГТД~

Времето днес беше чудесно. Светлината на слънцето си проправяше през прозореца ми и чувах чуруликането на птиците. Станах и се облякох. Отидох в кухнята и имаше печени филийки. Отворих хладилника и се чудех: "Шоколад или сладко от ягоди? Шоколадът печели!" Взех го и намазах филийките. 

След като свърших със закуската, отидох да се дооправя. Сресах си косата и си измих зъбите. Излязох от нас и се отправих към дома на Скайлър. Тя все още не беше излязла. Отидох пред тях и почуках на вратата. След няколко секунди тя ми отвори.

-Добро утро. - поздравих я и понечих да я целуна, но тя ме отблъсна.

-Днес няма да ходя на училище. - каза тя. Огледах я. Беше се загърнала със одеяло, бузите ѝ бяха румени. Пипнах лицето ѝ. Беше топло.

-Права си, няма да ходиш никъде. Настани се на дивана, а аз ще се грижа за теб.

-Какво? Не, ще се оправя. Ти...отивай на училище. А пък и, това е просто една настинка.

-Не, аз ще се грижа за теб, независимо дали искаш или не.

-Ама...-не я оставих да довърши.

-Няма "ама" Ти си моето момиче и ще се грижа за теб. - казах аз и я метнах на рамото си. Сложих я на дивана в легнало положение и се отправих към кухненските шкафове. Познавах къщата им добре и знаех кое къде е. Започнах да правя чай.