Fake Identity

Глава 47

*Аби премахна Лайза от чата*

Аби: СЪЖАЛЯВАМ, ЛАЙЗА, НО ТРЯБВА ДА ГОВОРЯ СЪС СТАЙЛС

Аби: СТАЙЛС

Стайлс: Четири през нощта е, какво става?

Стайлс: Чакай, че съм толкова сънен, че не мога да си уцеля клавиатурата...

Аби: ТОВА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ СЕГА

Аби: БОЖЕЕЕЕ ЩЕ УМРА

Стайлс: Добре, добре, буден съм...какво има

Аби: ДЖОШ Е ТУК

Стайлс: МАМКА МУ ВЕЧЕ СЪМ АБСОЛЮТНО БУДЕН И ГОТОВ ДА СМАЧКАМ ОНЗИ БОКЛУК

Аби: Какво ще правя...

Стайлс: Какво всъщност прави Джош при теб в 4 сутринта...

Стайлс: АБИ

Аби: Спокойно, спокойно, не е точно при мен...нали е приятел на Ерик и днес Мади ми каза, че е пристигнал в Сан Франциско и е отседнал в апартамента на Ерик за няколко дни...Работата е там, че утре е партито за рождения ден на Мади, което ще се състои в апартамента на брат и' и това значи, че няма как Джош да не е там

Аби: Не мога да се изправя пред него...не искам да го виждам

Стайлс: Бих ти казал да не ходиш, но знам, че няма да оставиш Мади сама

Аби: Нененененене не мога да го видя

Стайлс: Всъщност ти така и не ми каза какво се е случило между вас

Аби: Хммм забеляза ли че днес времето е много хубаво бих казала че в момента е доста слънчево но и валежите не са изключени....доста интересно...

Стайлс: Аби....в момента няма никакво слънце...4 часа през нощта е

Аби: Ооо значи на мен ми се привиждат разни неща хехехехехе май трябва да поспя лека нощ да спиш в кош да не сънуваш курвари като Джош за разкош <44444

Стайлс: Фактът, че странните ти изблици вече даже не ме изненадват, едновременно ме плаши и ме забавлява....

Стайлс: Приятен сън, Аби

*12:00 на другия ден*

Аби: Мамка муууууууу

Аби: Познай кой е с мен, Ерик и Мади в кафенето на университета :'))))

Аби: И кой даже се осмели да ме прегърне и да ми се усмихне, когато Ерик доведе жалкия му задник тук :')))))

Аби: И познай чий врат ще бъде прекършен на две, ако притежателят му не спре умишлено да отърква косматия си крак в моя под масата :')))))

Стайлс: Хммммм нека познаяяяяяяяя....доста е трудно да се досети човек....хъм....

Стайлс: Да не е Лайза? Знам че си има гадже, но това не значи, че трябва да си бръсне краката всеки ден ;)

Аби: Неп, имаш право само на още един опит

Аби: Знам, че наистина е твърде трудно за интелект като твоя, но поне се опитай

Стайлс: Оуууу....да не би от твърде много четене на фенфикове да нямаш време сама да си обръснеш краката и сега просто единият да е като на Чубака, а другият като на гол охлюв?!?!!!!

Аби: Каквоооооо.....пф, неееее

Аби: НО СЕ ЗАКЛЕВАМ ЧЕ АКО ОНЯ КУРВАР СРЕЩУ МЕН НЕ СИ РАЗКАРА МАЗНАТА УСМИВКА ОТ ПЪПЧИВОТО ЛИЦЕ ЩЕ ГО РИТАМ ДО НЮ ЙОРК И ОБРАТНО

Аби: Или поне ще му подара ваучер за кола маска.

Стайлс: За кой се мисли пък тоя...искаш ли да дойда и хубаво да го оправя

Аби: А Ерик и Мади изобщо не ми помагат...само обсъждат партито довечера

Аби: Добре де, Мади много не му се зарадва....ако погледът и можеше да прогаря кожата на човек, Джош вече щеше да е купчинка пепел...а аз щях да пусна Найл да се изпикае в нея

Стайлс: Ами Ерик? Все пак е част от вашия вътрешен кръг

Аби: И той не направи нищо....освен че първо леко го фрасна в лицето, след това се извини...после го удари и в корема и после пак се извини...абе доста забавно беше

Стайлс: И КАК ТАКА КАЗВАШ ЧЕ ТЕ НЕ СА НАПРАВИЛИ НИЩО КАКВО ПОВЕЧЕ ОЧАКВАШ

Аби: Ъххх ами не знам...да го принесат в жертва на боговете??!?!!! Можеха и да са по- изобретателни...

Аби: Сега трябва да тръгваме, за да подготвим апартамента за довечера

Стайлс: Късмет и недей да убиваш никого :')))

Аби: Още е обяд, имам цял ден да мисля пъклени планове...дали да не го удавя в шампанското си довечера? Или да го накарам да се задави с торта? ;)

Стайлс: АБИ ПЛАШИШ МЕ

Аби: Шегувам се...не бих го убила...не и на публично място....

Стайлс: АКО ПО- КЪСНО ЧЕНГЕТАТА ПИТАТ, НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ

Аби: ;))))

*Бележка от автора*
Надявам се главата да ви е харесала...Знаете си- гласувайте, коментирайте, изказвайте мнението си....очаквам отзивите ви. И съжалявам, че вече качвам по- рядко, но да...сещате се...училище. Ако можех, щях да пиша 24/7, но учителите ми са на друго мнение, така че не ни остава нищо друго, освен да чакаме да намеря време, за да си отдъхна и да пиша.
Благодаря ви за търпението, обичам ви!❤️