Fake Identity

Глава 58

- Кога...кога всъщност разбра? И как? Защо не каза нищо веднага?- В главата ми се въртяха толкова много въпроси, а Аби просто вървеше успоредно с мен и се усмихваше самодоволно.

За да ми помогне да се взема в ръце, тя ми бе предложила да се разходим в парка на съседната улица и вече пет минути се чудех как да задам въпросите си.

- Не знам кой беше точният момент, в който разбрах, че си ти. Просто още от началото имаше нещо подозрително в поведението ти. След това гледах едно интервю- водещият ви пита дали имате фалшиви Туитър акаунти и дали общувате с феновете. Тогава ти отговори с "не", но в очите ти блесна някаква искрица, сякаш лампичката в мозъка ти светна и се сети за най- добрата идея на света. Помня как си казах "боже, ами ако той пише точно на мен?!". И се сетих за теб...тоест за "Стайлс", с който си писах от около месец. Постепенно започнах да осмислям възможността това да си ти. Но когато дойдоха Нейт, Лима и Лу вече нямаше какво да му мисля. Всичко ми бе пределно ясно.

- И просто реши да се преструваш, че не забелязваш какво се случва?

- Виж, Хари...аз също имах причини да продължавам да разигравам тази сцена. За мен тези наши разговори бяха като втора Вселена, противоположна на тази. Знам, че няма да ме разбереш, но-

- Аби, аз разговарях с майка ти.

Зелените и' очи станаха големи като палачинки и тя рязко извърна глава към мен, замръзвайки на място. Усетих как се напряга и влага неимуверни усилия да запази що-годе неутрално изражение. Опитваше се да ми покаже, че не се страхува и не иска да прикрие истинската Аби, че не се опитва да избяга от живота си. Но аз можех да прозра отвъд тази студена маска, виждах свитото и' сърце, което се късаше в момента. Представях си какво си мисли тя в този момент- "Единственият човек, който ме смяташе за нормална, бавно се изплъзва..."

- К-какво ти каза тя? Тя може да разказва каквито си лъжи иска, не бива да вярваш и на една нейна дума...

- Аби, знам за баща ти. Знам, че той не ви е напуснал...не и по своя воля. Знам, че Джош от много време насам не ти е приятел, знам, че не учиш в университет...Знам абсолютно всичко.

Съвсем ясно можех да отчета мига, в който стените и' се срутиха. Вече не се правеше на онова самоуверено и самовлюбено момиче, което бе толкова непоклатимо. В момента пред себе си виждах пребледняло лице, в което се четяха само разочарование, разкаяние и отчаяние. Изведнъж изпънатата и като струна фигура се приви под тежестта на месеци прикривани нещастие и празнота, реалността, от която тъй всячески се опитваше да избяга, най- после я застигна. За да се овладее, Аби седна на най- близката пейка и зарови лице в шепите си. Предпазливо седнах до нея, като гледах да не съм твърде близо, да не я задушавам с присъствието си. След няколко секунди се чу тежко издишване и тя погледна плахо към мен.