Представете си свят на магия и вълшебство, където Волдемор и неговите смъртожадни ги няма, а Хари е просто момче с кръгли очила, рошава коса и смели мечти да бъде най-добрия куидич играч.
Тази история, обаче, няма да е за Хари Потър, а за момичето...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Ако един ден имам дъщеря, ще я кръстя Роуз. Или може би Виктория, но повече клоня към Роуз.
Хари ме дари с една от редките си неподправени усмивки и размаха магическата си пръчка над водата, плавно и меланхолично. Вълни започнаха да се гонят по спокойната повърхност.
- Аз пък искам детето ми да носи име, което има сантиментална и истинска стойност за мен. Бих го кръстил на човек, спасил живота ми, или на такъв, научил ме как да живея.
-О, значи първата ти дъщеря определено ще се казва Хърмаяни заради всички домашни, които в последния момент съм ти писала.
-Ей! - Хари ме перна по рамото и двамата се разсмяхме. - Хърмаяни Грейнджър, не съм очаквал такава дързост от теб...
- И такава глупост също. - чух един особено омразен кикот зад гърба си и се обърнах с тежка въздишка.
- Панси. Как не се радвам да те видя!
Тъмнокосото момиче ме прониза с дръпнатите си очи и показа два реда бели до блясък зъби. И разбира се, достатъчно злоба, за да не предаде черната си душа.
- Какво си гукате, гълъбчета? - намеси се Клеър МакКензи, най-добрата приятелка на Панси, като се облегна на рамото й, все едно й принадлежеше.
Клеър бе седми курс, от Рейвънклоу, изключително умна, наперена и създадена от ирония и хумор. Въпреки че Панси бе по-малка и далеч неинтелигентна, двете момичета си паснаха като дупе и гащи и ето, че заедно бяха като цвета на океана- желан и опасен. Ще се прежаля да си призная, че всъщност доста харесвах Клеър- бе типът жена, който според мен е най-вдъхновяващ и необходим на света. Но Панси... Това лике, мърсящо ризата на Драко Малфой вече пета година, не можех да го гледам, дишам, търпя. Беше толкова слаба, мургава и екзотична, и... и слаба и красива. Толкова уверена и нетърпима, че да ти се догади. Когато ги видех с Драко определено ми се гадеше. Имах щастието най-често да ги виждам на вечеря, което бе добре за фигурата ми.
