Представете си свят на магия и вълшебство, където Волдемор и неговите смъртожадни ги няма, а Хари е просто момче с кръгли очила, рошава коса и смели мечти да бъде най-добрия куидич играч.
Тази история, обаче, няма да е за Хари Потър, а за момичето...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Хърмаяни, стига вече.
Вдигнах глава и свих рамене. Рон въздъхна и издърпа лъжицата от ръцете ми. С нея ровех от десет минути в пая си, а не бях хапнала и хапка. След разговора с Луна бях много отвеяна, прекарах уикенда в общата стая, четейки и ходех като замаяна. Не се чувствах зле. Просто не чувствах нищо и почти нищо не ме интересуваше. И тогава Рон ме накара отново да почувствам нещо. Гняв.
- Не е заради Хари всичко това, нали?
- М-моля? - заекнах и отметнах кичур коса назад. Днес седяхме двамата сами, а повечето ученици вече бяха тръгнали за следващите си часове. Драко въобще не се бе появил, а Хари бе с Луна на двора, понеже времето беше хубаво. - Какво, какво имаш предвид?
- Снощи... Хари искаше да се разходим и излязохме след като ти си беше легнала. Така или иначе нямаше да дойдеш, нали не е позволено. И засякохме Драко Малфой и приятелчетата му. Отвратителни същества - несъзнателно явно съм се смръщила, защото Рон бързо добави - приятелчетата му, де. Та в крайна сметка... - Рон разпусна вратовръзката си и откопча последните копчета на яката. Не бях обърнала внимание, че се е закопчал до горе и е вдигнал яката на мантията. Когато я дръпна надолу с тежка въздишка, доста гадна синина между ключицата и гърдите му се показа пред мен. Как въобще бе нанесена там? И това не бе от заклинание, тук магиите нямаха пръст. Беше се сбил, явно. - Това ми е от Малфой. И това - дръпна ръкава си и на китката си имаше няколко червени ивици, които се получават ако ти усучат ръката.
Зяпнах изумена и закрих лицето си. Бях толкова сляпа, толкова глупава да не забележа. Дори не се бях загледала в него за минута, дори раните да бяха на лицето му, дори да бе с извадено око, вероятно погледа ми просто щеше да пробяга и ума ми да остане недокоснат до истината. Бях ужасна приятелка. Рон се беше сбил с Малфой със сигурност заради нещата, които Малфой му бе наговорил за мен. Защото слидеринецът ме бе изкарал предателка, а тези думи бяха немислими за най-добрите ми приятели.
