Представете си свят на магия и вълшебство, където Волдемор и неговите смъртожадни ги няма, а Хари е просто момче с кръгли очила, рошава коса и смели мечти да бъде най-добрия куидич играч.
Тази история, обаче, няма да е за Хари Потър, а за момичето...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Не можех да се възстановя от думите на Драко, а бе минала цяла седмица. Злобата и насмешката в гласа му ме будеха нощем и въпреки че знаех, че са пресилени, ги взимах присърце и не бях на себе си.
Знаете как повечето момичета, когато са тъжни, спират да ядат. Е, при мен беше обратното, ядох, колкото мога повече, и почти постоянно забравях да сложа вратовръзката си. Мисля, че никога преди не съм била тъжна. Не е типично за мен, прави ме съвсем, съвсем разсеяна. Както сега, пак нямах вратовръзка, а вече бяхме почти до кабинета по вълш...
- Хърмаяни! Знам, че е в последния момент, но, моля те, моля те, припомни ми кои заклинания започнахме миналия път... Моля те, въобще забравих, а професор Флитуик...
- Не знам - прекъснах аз Рон, който тичаше към мен.
Заклинания ли? Кога? Кога последно карах вълшебство?
- Не знаеш ли? - Рон се блъсна в мен в същия момент и хвана рамото ми. Изглеждаше искрено разтревожен и безкрайно потресен. - Не знаеш?
- Да, не знам, не ми се подигравай. - издърпах ръката си и избърсах напред към останалите грифиндорци. Къде беше Хари, да вземе приятеля си?
Рон е и твой приятел, Хърмаяни, припомних си стресната аз. Рон беше мой приятел вече пета година, при това от най-добрите и го обичах много, въпреки навикът му постоянно да ме дразни и закача, все едно съм екзотично животно, което за първи път вижда в зоопарка. Или каквото там правеха магьосниците в свободното си време. Ваканциите аз си бях обикновено момиче и поне веднъж на лято с нашите посещавахме зоопарка, а после обикаляхме страната. И по някое време, както всяка година от първи курс насам, родителите на Хари идваха и ме взимаха да погостувам при тях. За миг така ми се прииска да е лято... Драко Малфой не съществуваше през лятото.
