Коледно Състезание (състезание 4-писане, корици)

1 КРЪГ- Pressy_13

Pressy_13 

  Miss "good" girl  

Някой започна да блъска по вратата на апартамента ми с все сила. Поради липсата ми на желание да стана и да отворя просто продължих да си лежа, надявайки се скоро да се откаже.

Но уви явно този нямаха никакво намерение да си тръгнат и десет минути по-късно се наложи да се разделя с обятията на топлото ми легло и да отворя вратата. Разбира се, преди това махнах остатъците от тъмния грим и си облякох къса черна тениска с надписи и разкъсани сиви дънки.

Когато отворих вратата пред мен стоеше някакъв мъж или по-скоро някакво момче на около двадесет и една години с рошава тъмноруса коса и невероятни сини очи. 

Носеше намачкана бяла тениска и размъкнати черни дънки с дупки на коленете. Изглеждаше меко казано ядосан. Но когато ме видя изражението му се промени.

- Мога ли да попитам...? - започнах аз ядосано. - Кой си ти, по дяволите? И какво прави тук?

- И аз бих искал да знам - не отговори на въпросите ми.

- А виждам, че най-сетне си отворила - прозвуча гласа на Джейкъб Франк.

- Какво искаш да кажеш с това? - казах, излизайки в коридора. Хванах го за ризата и го запратих в стената без да го пускам.

- Този хубостник ще е новият ти партньор - заяви Джейкъб. - И новия ти съсед, ако трябва да сме напълно честни.

- Я, пак! - изкрещях и отправих погледа си към момчето от преди малко. - Как се очаква да работя с такъв слабак?

- Това трябваше аз да го кажа - заяви той самодоволно. - Все пак трябва да работя с момиче, на което му отнема десет минути да отвори една врата.

Обърнах се усмихнах се особено мило и му подадох ръка.

- Здравей, аз съм Кайла Блейк, но може да ме наричаш Кил - заявих.

- Аз съм Арън Крос - каза объркано и хвана ръката ми, а аз я стигнах влагайки повечко сила. Той не го очакваше и изкрещя от болка, а аз засилих захвата си и го накарах да падне на колене.

- Ако още веднъж ме наречеш слабачка... - започнах, навеждайки се по-близо и принуждавайки го да падне дори по-ниско. - Ще счупя всяка кост в тялото ти с голи ръце.

- По-добре я послушай - обади се Джейкъб зад мен, а аз пуснах новия. - Говори напълно сериозно.

- А сега да се върнем към теб. - Завъртях се към него. - Къде беше снощи? Трябваше да дойдеш с мен в онзи клуб с наркодиларите.

Джейкъб отстъпи назад уплашено и вдигна ръце, за да се предпази. Това беше напълно безполезно и той го знаеше, но знаеше й, че без да съм провокирана няма да го убия още в коридора за дето ми е вързал тенекия снощи стига разбира се да има добро оправдание.

- Съжалявам - каза виновно. - Пратиха ме на мисия със специалния екип.

- Оу! И как мина?

- Хубостника, ей там я провали - заяви и изгледа Арън на кръв. - А при теб?

- Задържани за 48 часа преди, разбира се, да бъдат повдигнати обвинения за притежание и разпространение на наркотици - съобщих бавно и наклоних глава. - Така че бих казала успешно.

- Радвам се... - И сега следване едно голямо "НО", затова просто вдигнах ръка, за да го спра.

- Но аз трябва да оправя провала от снощи, защото съм единствената от екипа, която не са виждали, и това не е достатъчно, ами трябва да поема грижите за новия - довърших вместо него.

- Ей, аз още съм тук - съобщи Арън, който вече беше успял да стане.

Вместо да се занимавам с него се върнах до апартамента ми и обух чифт черни обувки с преплитащи се кожени връзки отпред. Грабнах коженото си яке, взех ключовете за мотора, портфейла и телефона си и отново излязох в коридора. Сцената значително се беше променила и в момента Арън беше притиснат до стената от Джейкъб, който очевидно беше повече от бесен. Когато ме видя, понечи да го пусне, а аз се разсмях.

- Къде отиваш? - попита Джейкъб.

- Имам работа - съобщих и тръгнах към изхода, но в последния момент реших друго. Спрях и се обърнах. - Добре дошъл в Ада, съседе!

Врътнах се и излязох.