Коледно Състезание (състезание 4-писане, корици)

Katarina West

Моето коледно желаниеВсяка Коледа при семейство Уайът минаваше по един и същи начин - родителите ми бяха дежурни в болницата, където работеха, а аз бях длъжен да си седя вкъщи и да бъда бавачка на малката си сестра, която прекарваше почти цялото време пред телевизора, гледайки поредното повторение на "Сам вкъщи".
Тази година единственото по-различно нещо бе, че нашите отидоха дори по-рано на работа, иначе всичко останало си беше същото. Явно отново щях да следя купона, на който ходеха приятелите ми, от постовете им във фейсбук, бидейки детегледачка на сестра си.
Какво по-хубаво за един 18-годишен тийнейджър?
Хвърлих се на дивана в хола и извадих телефона си, преглеждайки News feed-a си.
- Ами, Коледния ангел? - Тъжното гласче на Еви прогони настанилите се тишина и спокойствие.
- Алекс ще си пожелае нещо заедно с теб. - Промълви майка ми. - Нали, Алекс? - Имах опит с този нейн нетърпящ възражения тон, затова и кимнах едва доловимо, макар всъщност да нямаше шанс да стоя до елхата и да пиша някакво си нелепо желание, което никога нямаше да се сбъдне.
Като казах нелепо... У дома имахме една доста глупава традиция - тъй като сестра ми беше на три, но не вярваше в Дядо Коледа, майка ми измисли Коледния ангел - това уж бил най-добрият от всички ангели и изпълнявал желанията на послушните деца. Само че не материални, а такива, които извират от душата на човек. С една дума донякъде е като Дядо Коледа, но и същевременно не е. И все пак си остава просто една измислица.
- Хайде, Алекс, да си пожелаем нещо! - Заприпка Еви и се затича към елхата.
- Трябва ли наистина да го направя? - Попитах майка си тихо.
Тя се обърна към мен с осъдително изражение.
- Какво ще ти стане? - Попита тя със същия тон, който използва и преди малко.
Извъртях очи, изпуснах отегчена въздишка и се затътрих мързеливо към хола, където се намираше нашата коледна елха.
- Чао! - Извика майка ми от антрето. - И приятно прекарване! - Добави преди да затвори вратата след себе си и да ме остави с Евелин.
- Хайде, Алекс, - продължи да ме пришпорва дори когато вече бях до проклетата елха.
- Защо просто не го напишеш вместо мен?
Погледна ме така, сякаш ми бе пораснала още една глава, после се окопити и проговори с типичния си мек тембър:
- Това е измама. Коледният ангел ще разбере и тогава няма да изпълни и моето желание. - Звучеше обидена. - Трябва ти самият да го напишеш. Ето. - Подаде ми лист хартия и химикалка.
Тъй като нямах избор, се примирих със ситуацията и написах първата глупост, която ми дойде наум.
"Искам да се срещна с Коледния ангел."
Дадох ѝ листчето и се върнах на дивана. Не след дълго обаче клепачите ми натежаха и се унесох в сладка дрямка.
***
- Алекс. - Промълви нежно непознат глас. - Алекс. - Повтори.
Бавно отворих очи и първото нещо, открило се пред погледа ми, бяха нечии леденосини очи.
Малко по-късно видях и притежателя им. Беше най-красивото момиче, което някога бях виждал. С красиви пепеляворуси коси и розови устни, които ми се усмихваха нежно.
- О, буден си, супер! - Каза тя и се отдалечи от мен.
- Коя си ти? - Попитах все още излегнал се на дивана.
- Аз съм ангел. - Отговори ми съвсем спокойно. - Не помниш ли, че си пожела да ме срещнеш? - Гласът ѝ бе мек и се чуваше ехо, сякаш бяхме в някаква огромна зала, а не в миниатюрния хол у дома.
- Беше шега. Ти не съществуваш.
- Но ме виждаш, нали?
Реших да я издразня, затова плъзнах поглед по тялото ѝ и се усмихнах дяволито.
- Да, но бих искал да видя и повече от теб.
- Не се и надявай, Алекс. - Не ми убягна съблазнителната нотка в гласа ѝ, както и пламъка в искрящо сините ѝ очи. - Е, вече достатъчно се забавих. Имам и други дела за вършене. - Заяви тя. - Може някой ден отново да се срещнем, Алекс.
В следващия миг красивият ангел се обърна и започна бавно да се отдалечава.
- Спри! - Извиках, а тя се обърна. - Няма ли поне целувка за сбогом? - Не успях да потисна усмивката си.
Искрицата в очите ѝ ми подсказа, че искаше тази целувка не по-малко от мен, но въпреки това отново се запъти към вратата.
- До скоро, Алекс! - Изрече за последен път, преди да изчезне безследно.
***
- Ставай, Алекс! - Писъкът на Еви не само, че ме изкара от невероятния сън, ами ме изплаши до толкова, че паднах от дивана и когато отворих очи, се намирах на земята.
- Защо крещиш?
- Спиш вече от два часа и непрекъснато повтаряш "ангел", "желание" и "целувка", а някой от пет минути звъни на вратата и ме е страх да отворя.
Вдигнах безпомощно ръце и тъй като не ми се обсъждаше темата за това какво съм бълнувал, се запътих към вратата, за да я отворя.
Когато го сторих, останах с отворена уста. Дори на сън нямаше как да сбъркам тези небесно сини очи.
- Здравейте! - Момичето проговори първо. - Аз съм Ейнджъл (angel - ейнджъл).