СВОБОДНИ МЕСТА!
Коледно състезание 2016! Главна цел- забавление и допринасяне на Коледен дух. |
Не за професионалисти, а за любители. Нека прибавим хобито си, а именно писането, към предстоящите празници и ги направим още по-забавни. | Поканете при...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Мистерия 208
От години момчето в съседния апартамент е било много загадъчно. В един момент, тъкмо когато си решил, че си го разгадал, около него изниква нова мистерия.
Един ден се държи мило към всички, а на следващия щом го видиш ти се иска да не си. От време на време от апартамента му се чуват странни звуци, от прозорците му светят ярки, разноцветни светлини, а изпод вратата му излиза пушек със странен аромат.
От както се нанесох тук и видях това момче, нещо ме накара да науча какъв е и защо всички го мислеха за странен. Всеки ми казваше да не се занимавам с глупости, но аз си бях наумила, че ще успея да разбера какво се случва зад врата 208.
Започнах да го следя, но в същото време се опитвах да се държа приятелски с него и да го опозная. Исках той да поиска да ми разкаже за случващото се.
Така в продължение на три години и всеки път удрях на камък. За това един ден просто събрах смелост и щях просто да го попитам. Може би точно в това е тайната, на успеха, който чакам цели три години. И този ден е днешния.
Изправих се пред вратата му, вдишах дълбоко няколко пъти за кураж и почуках по старото дърво. Нищо. Почуках отново, но пак не получих отговор. Извиках няколко пъти името му, но не чух и звук.
Опитах да отворя вратата и за мой късмет беше отключено. Дали това отново не е част от неговите загадки? Отворих плахл вратата, за да не го изненадам неприятно. Щом видях стаята от части се успокоих, но все още имаше напрежение в мен.
Нямаше нищо. Беше празна, все едно никой не е живял тук. Стаята беше напълно празна. Проверих и останалите стаи, но те не бях по-различни от първата. Реших, че това е краят и никога няма да разбера кой и какво прави Джейкъб. Да, той се казваше Джейкъб, но малцина го наричаха по име. Всеки го определяше като странното и мистериозно момче от апартамент 208.
Тръгнах към изхода на помещението, но нещо на вратата ме заинтригува. Имаше залепена бележка и бях сигурна, че ще ми от полза. Грабнах я и започнах да чета с интерес.
Анна, знам че ти единствена се интересуваше от мен и знаех, че ти ще ме потърсиш и ще ме попиташ за всички странности, които стават между тези четири стени. По тази причина реших да изчезна, за да не пострадаш и ти покра мен. Ако искаш да разбереш част от тайните ми просто следвай блежките и си спомни какво съм ти казвал. Първото ти място е метрото. Това ще ти стигне, знам го.
Джейкъб
Трябваше да направя това. Нямаше да се откажа толкова лесно. Може би ако съм достатъчно бърза, ще успея да го намеря и да го върна тук.
Обиколих много места - метрото, сладкарницата на ъгъла, фонтана на площада, дори една от изоставените сгради в града и на всяко от местата намирах бележка от Джейкъб. Събирах ги една по една. Стана късно вечерта, бях изморена и премръвах, липсваше ми и топлото одеало, но трябваше да продължа, заради него.
Вече минаваше два през нощта,а аз вървях към последната дестинация - моят дом. Защо му е да ме праща там, след като минах през толкова много неща. Със сигурностт имат връзка със бележките, но тя е сложна, много сложна, дори и за мен.
Застанах пред вратата си и извадих ключовете. Отключих и отворих вратата. Огледах се, но не видях нищо. Нямаше бележка или нещо друго. Затворих вратата и погледнах да не е залепена отново там, но не беше. Помислих, че всичко това е било загуба на време.
Изведнъж чух шум идваш от стаята ми. Бъзо се запътих към нея. Реших че това е Джейкъб. Щом блязох нямаше никой, нещо обаче прикова погледа ми. На прозореца ми беше нарисувано червено сърце. Усмихнах се несъзнателно и седнах на леглото си. Видях че има оставена бележка. Беше малка, но това не означава че не беше изпълнена с чувства.
Помни Анна, винаги се връщаш там, от където си тръгнал. Обичам те!
