3

70 4 0
                                    

Буквално цялото ми тяло се тресе от тревога,докато изминавах целия път до кабинета на Бенсън. Това, което щеше да последва ме караше да искам земята под краката ми да се разтвори и да ме погълне. Всички ме гледаха с леко съжаление и любопитство, но въобще не ми беше до това.

Почуках леко на дървената врата изработена от бяла бреза и след като чух едно глухо "влез" се престраших и влязох най-спокойно, но в момента не бях никак спокойна. Едва-едва го погледнах, а той ми направи знак да седна на стола срещу него. Настаних се в меката кожа и погледа ми беше право в безцветния ми лак за нокти на ръцете. Нямах никаква смелост да го погледна,та този човек ме плаши до смърт,а в момента се чувствах като загазила ученичка в директорски кабинет.

-Матюс, погледни ме!-заповяда,а аз плахо вдигнах погледа си към него. В очите му не се четеше толкова гняв, отколкото притеснение. Нима се притеснява за мен,макар че това може да ми коства работата,или се притеснява за Ерик Джонсън?

-Преди да започнете сър,искам да се извиня за импулсното си действие! Не успях навреме да реагирам и да спра ръката си! Не съм искала нарочно да го ударя и...

-Замълчи!-повиши тона си с една октава, а аз изтръпнах в мекия стол.- Не ме интересува ако ще да беше му пръснала главата с един куршум! Не ме интересува! Искам само да знам от теб,той какво ти каза? Говори! Какво ти прошепна,Холи!

Ето го пак притеснението,защо всички искат да узнаят какво ми прошепна Ерик Джонсън? Нима това има значение? Той искаше да спра камерата, за да ме изчука! Ами ако ключа е в камерата,а той има съвсем различни мотиви? И един от тях да включва убийството ми? Но ще кажа какво ми каза Ерик Джонсън, колкото и трудно да ми е, и то пред Бенсън.

-Сър,малко ми е трудно да го споделя с Вас, но ще го кажа! Цитирам "Красива, Холи,ако не бях тук, сега, и с белезници, щях да те чукам до припадък!" -дълга въздишка напусна напуканите му устни,а аз се чудех как умело успях да прикрия лъжата си,но не всичко беше лъжа,следователно съм украсила истината,нали?

Все още гледах замисления му поглед и изведнъж се засмя толкова гръмко,че не само аз го чух,а целия участък.

-Свободна си, Холи! Каза ми това, което исках!- "Начукай си го дърт педофил" казвах си наум докато го гледах и се усмихвах дружелюбно.

Доброто в тебWhere stories live. Discover now