Доброто в теб

4

-Ерик Джонсън, или как да кажа...Кристиано Беладо?- стрелнах поразителния си поглед към него. Опитах се да запазя хладнокръвие, до колкото беше възможно това, защото този мъж ме плашеше, адски ме плашеше, защото знаех на какво е способен.

-От кога копнея за този момент, малка, невинна Холи.-каза най-спокойно и седна в края на леглото.

-Ти не трябваше ли да си зад решетките в момента?- как е успял да се измъкне, как е успял да планира всичко това...това е имал предвид когато погледна камерата по време на разпита. Той, той..-..имаш вътрешен човек, нали? Планирал си го отдавна...и сега чак схванах, че обира вчера не е бил случаен. Планирал си го да ви хванем! Ах, Холи...колко си глупава.

Той се усмихна насреща ми.

-Не си глупава, Холи...просто късно схващаш. Когато вече си в капана на хищника!- Каза подигравателно и започна да се приближава по-близо към мен.

-И сега какво?-попитах.- Ще се възползваш от мен и след това ще ме убиеш? Както стори със Сюзън? Копеле противно! Давай и без това не ме интересува вече!

Гръмкия му смях се разгласи из цялата стая. Погали бедрото ми и светкавично махна ножовете от жартиерите ми.

-Очаквах да си по-подготвена, освен тези чесалки за гръб, Mia Bella. И знаеш ли от колко време чакам този момент, тогава заради Сюзън се развали плана ми, което го удължи с година, но аз съм търпелив, щом искам нещо, което си струва!

-Давай, убий ме, знам че това искаш!

-Не, не, не, не за това те преследвах 4 години, Холи. А и си твърде ценна за тях. Те те искат жива и здрава.

-Кои тях?-попитах.-Мамка му, говори изчадие, защо съм толкова важна за теб и за тях??

-Ще разбереш, но не сега. Сега смятам да се позабавляваме.

След това той се доближи още повече, а на мен не ми остана нищо освен да обхвана с крака главата му и да го задуша. Стисках с все сила, усетих как тялото му се напрегна, опитвайки се да се освободи от хватката ми. След това отпуснах краката си и го изритах силно в стената, за щастие си удари главата в единия рафт на шкафа и изпадна в безсъзнание. Не исках да губя време, за това имах резервен ключ за тези белезници скрит в гривната на лявата ми китка. Познах, че са моите белезници по иниациалите ми ХМ, копелето ми е ровило в чантата. Освободих се, а след това преместих тялото му върху леглото, беше зверски тежък, но не се предадох тези 10 минути. Закопчах го в собсвения му капан. Завързах краката му за краищата на леглото с парцали направени от чаршафа на леглото. Сложих обратно ножовете си и реших да си поиграя с него.