»Last Selected«

»ПЪРВА ГЛАВА«

Движеше се по дълъг празен коридор. Дейла тъкмо се беше събудила, но нямаше никого, с който да поговори, затова излезе. Нямаше представа нито къде е, нито защо е там, но едно знаеше. Вече не бе "грешка".
Усети умората, която превземаше тялото й, чак когато прибрижи черна масивна врата, обрисувана в непознати за нея йероглифи. Спря се за секунда. Не знаеше дали трябва да продължи или да се върне там откъдето дойде, като изчака някой да дойде за нея.
Но любопитството й бе по-голямо, а и това можеше да е нейният път за бягство. Нерешително натисна бравата и открехна толкова, колкото да види дали има някой вътре.
За нейн късмет, беше празно.

- Не съм от кой знае колко време тук, но засега никого не съм видяла. Това място може и да се окаже изоставено.

Докато тя размишляваше на глас, зад нея се прокрадна сянка и я сграбчи изотзад като и' запуши устата. Тя стреснато започна да се мята в ръцете на похитителя си, но той просто прошепна гневно:

- Престани, ако не искаш още сега да умреш!

Мъжът, очевидно, не си поплюваше, защото извади нож и го допря до гърлото и'.

- Надявам се, докато стигнем до кабинета на началника, да не ми се отплесне случайно ръката.

И той се засмя гърлено.

-Какво прасе...

Прошепна Дейла, оставяйки се да я води.
Стигайки до друга врата, която се отвори отвътре, Дейла и нейният спътник влязоха посрещнати от една дузина униформени мъже и жени.

- Крайно време беше Дес.

-Тя не беше там, където я оставихте, началник.

Докато те водеха разговор, Дейла оглеждаше войниците около себе си. Никога преди не е желала толкова силно да греши и да се окаже, че не е при хората, при които смята, че е в момента.

- Нека не обсъждаме това сега. Имаме гост.

И като се обърна към нея, тя чак тогава го съзря. Бързо отвърна поглед от него. След дълго мълчание, той продължи.

- И така. Дейла ще се присъедини към първи отряд. Искам да е тренирана и добре обучена. Ясен ли съм?

- Да, началник.

-Ка-как така ще съм от отряд...това не е ли само за "белязаните"?

Тя за пръв път се обади, откакто влезе в тази стая. Всички си задаваха този въпрос и сега искаха да чуят отговора.

- Ти имаш толкова право колкото и те, защото вече си една от тях.

A/N

Ето я и първа глава. Надявам се в следващите глави да стане по-интересно, това все пак е още началото. Може да оставите по един вот и коментар, за да разбера какво мислите за историята.

- xmybeaux