»Last Selected«

»ТРЕТА ГЛАВА«

" Най-смелото нещо, което съм правила, беше да продължа живота си, когато ми се искаше да умра! "

Джулиет Луис

След закуска Дейла веднага се отправи към стаята си, но щом приближи врата, тя беше леко открехната. Безшумно се провря, но нещо привлече погледа й. Или по-точно - някой.

Джозеф лежеше на леглото и подхвърляше в ръцете си празният й сак.

- Не разбирам накъде се беше запътила? Бягство или шпионаж? Какво толкова интересно има в бунтовническите актове? Нарушават мира, а ние след това просто и чисто...

Той постави пръста си в дясната част на челюстта и го прокара до другия край. "Убиваме". Беше повече от ясно защо не я пуска да отиде. Защото ще се отдръпне от него, когато види несправедливостта, с която той се отнася към фугите. Някога и те бяха част от тях. Мизерни, болни, умиращи.

И чак тогава го осъзна.

Той беше забравил. Заслепен от властта, той се беше превърнал в човека, който бе презирал, бе мразил и би убил. Той не беше същият.
Токова ли е била сляпа за него? За действията му?

Шокирана от мислите, които се въртяха в главата й, тя се препъна и за малко да падне, преди две силни ръце да я хванат.

- Добре ли си, Дейла?

Погледът, който му хвърли, можеше да изпепели цял град до основи. Отскубна се от хватката му и хвана дръжката на вратата. Точно преди да излезе, се спря без да се обръща и промълви съкрушено.

- Бих те убила, ако можех.

И излезе. Нямаше да издържи и щеше да се пречупи, ако го бе погледнала.

Любовта, която изпитвала толкова години, щастието, което той й давал, плачът от разочарование, когато той не се появявал, смехът й, огласявайки празното пространство, докато той я гледа и се усмихва.

Всичко това мина през ума й и тя вече тичаше, за да се скрие, да избяга.

След дълго скитане, откри отключена врата, в която да се промъкне необезпокоявана.
Свлече се по протежението й, и заби глава между колената си. Риданията бяха приглушени, но човекът под бюрото ги чуваше ясно и отчетливо.