»Last Selected«

»ВТОРА ГЛАВА«

Мина един месец откакто Дейла се присъедини към първи отряд. Един месец откакто вече не е "грешка". Месец, в който тренира усилено, в който се доказа като най-добрата, сред най-добрите. В който съвсем забрави за това, че иска да избяга. Тя се чувстваше като у дома си. Чувстваше се защитена. Тя вярваше на организацията и се надяваше това никога да не свърши, но всичко хубаво си има край.

* * *

Будилникът в стаята на Дейла извъня както всяка сутрин, но нямаше кой да го спре. Тя вече бе излязла. Бяха ги извикали спешно в тренировъчтата зала. Веднага щом мина през големите черни врати, тя се огледа за Дес. Да, същият който допря нож в гърлото и' при първата им среща, но за един месец нещата за нея се промениха корено.

- Ето къде си! Умрях от притеснение, зелена!

- Дес, какво става? Какво е толкова важно в 5 сутринта?

- Бунт. Червените точки са навсякъде! Не м...

В същия момент влезе началникът и всички утихнаха. Респектът към него дори не може да се опише. Всички го обожоват, боготворят го и правят това което им каже. И как ли иначе? Доказал е, че той е човекът, който единствен може да ги води.

-Ситуацията е по-сериозно, от колкото си мислихме. Бунтът не е един. Хиляди са! И това не е единственото...всички разбунтували се са...са...

- Какво му става?

Дейла прошепна в ухото на Дес, но той беше като вцепенен. Тя все още нищо не разбираше, а сега въпросите бяха десет пъти повече. Но всички други разбираха за какво говори Джозеф. Нещо което дори не могат да кажат така лесно.

Събранието приключи бързо, но Скит искаше отговори и забързано излезе, за да потърси началника. Намери го обсъждащ нещо с група от трети отряд. Приближи се малко и изчака той да я види. Щом го направи се отблъсна от стената и тръгна по друг коридор, чувайки стъпките му след нея. Тя се промуши в пролуката на една от вратите и зачака. Видя сянката му, секунда преди да влезе и да я прегърне.

- Какво има, скъпа?

О, да. Забравих да ви кажа, че не само това се промени през този един месец за Дейла. Тя познаваше Джозеф още от малка, когато още не го бяха отвели. Двамата бяха много близки. Когато замина, той и' беше обещал, че ще се върне за нея. Че ще я намери където и да е и ще я спаси от мизерията, в която живееше. И тя го чакаше. 6 години, прекарани в чакане и разочарование от това, че той не се е появил. Ден след ден, месец след месец, година след година. Но той се появи. Е, не той лично, но в последствие разбра, че той не е спирал да мисли за нея.

- Бунтът. Кой е въстанал? Ти каза, че всички са...и спря. Защо?

- Важното е, че всички разбраха. Нали?

Той нежно се пресегна и сложи кичур коса зад ухото и' като с другата я хвана през кръста.

- Аз не разбрах...

Каза тихо, за да не я чуят. Можеше някой да случайно да мине и да чуе разговорът им.

- "Избраните", съкровище. Те са опасни, много опасни и утре сутрин ще изпратя пети и седми отряд да проверят положението с втори и трети, също и дали са живи.

- Искам да отида. Мога да бъда полезна.

- Скит, не искам да рискувам живота ти, прекалено ми е ценен.

- Точно заради това ще ме пуснеш да отида! Не искам да седя затворена като птичка, без шанс за свобода! Ти ще отидеш! Нали?

Избухна. Защото само тренираше, но все още не бе излизала. Не бе виждала слънцето от месец.

-Принуден съм. Аз съм техният водач. Не само физически, но и душевно. "Избраните" са по-силни от "белязаните". Те са различни. Умни. Ловки. Коварни. Не бих те пуснал каквото и да ми струва.

Скит се предаде. Не искаше да спори точно сега с него, щом утре при зори го очакваше мисия.

- Добре,разбрах те. Късно е, мисля да си лягам. Не съм усетила кога е минало времето.

Тя се засмя и понечи да излезе, но той я хвана за ръката.

-Помни. Тук времето не върви както навън. Ще се видим след два дни, когато се върна. И не забравяй...

Той се наведе към нея и спря на един дъх разстояние от устните и'.

- Обичам те.

И я целуна като за последно. Отдръпнаха се, поради липса на въздух. Първо излезе Джозеф, за да незаподозрат нещо, а след него Дейла, която тръгна в другата посока.

* * *

Веднага щом прекрачи прага на стаята, започна да събира малкото останали и' дрехи в един сак. Не можеше да остави нещата така, и да не отиде на мисията. Какво толкова крият, че да не я допуснат? И тя това се питаше и беше готова да разбере какво е това. С цената на всичко.

Заспа с очакване за утрешния ден и мисли как да се измъкне незабелязано. Но в едно беше сигурна. На мястото на бунта ще види неща, които организацията иска да скрие от нея. А щом ги крие, значи Дела трябва да ги намери.

- xmybeaux