Сириус: Духът На Вълка

Глава 1

- И да, и не. - Усмихва ми се някак надменно.
- Какво искаш да кажеш с това?- Питам  със сериозен тон.
- Дойдох, за да ти кажа, че имаш два избора, с които да решиш дали да те отведа с мен или да те оставя  да живееш. - Усмихва ми се ехидно.
- Със сигурност има уловка, нали?
- Не си глупава. - Засмя се той.
- Отговора е да. За да живееш, трябва да станеш полу-дух и да ми се подчиняваш. Ще изпълняваш всяка моя заповед, а ти ще живееш.
Какво ще кажеш? Имаме ли сделка? Това не го предлагам на всеки. - Продължава да се усмихва зловещо.
Със сигурност зад всичко това се крие някаква измама.
Но въпреки това не искам да умирам, искам да продължа да живея всяка секунда от моя живот.
- Ако стана полу-дух какво ще се случи с мен? - Питам без да увъртам. Става ми интересно от положението, в което ще ме вкара.
- Рядко питат хора за това. - Подсмихва се.
- Когато ставаш дух  ще припадаш, духа ти ще излиза от тялото ти. Ще виждаш всички свръхестествени създания, които се крият в този порочен свят от измами и лъжи.
Ще получиш оръжие, с което ще се  биеш срещу нашите врагове. Това е отговора на въпроса ти. Ще сключим ли сделка? - Усмихва се доволно.
Имам чувството, че не ми казва нещо важно, а пести думите си.
Едното ми аз казва да приема и да продължа  да живея, но другото ми аз казва да премина и да не се замесвам с този тип.
Отговора на въпроса му бе:
- Ще приема. - Отговарям решително без повече да мисля по въпроса и истинската му същина.
Той се подсмихва още по-доволно.
Приближава се бавно до мен и хваща ръката ми, обръща я с дланта нагоре, за да напише на китката ми  знака "S" с неговите пръсти. 
Заболя ме много, имам чувството, че изрязва кожата ми.
- Когато ми трябваш ще  те повикам. - След това изчезва в тъмнината.
Тогава пред мен се появява голяма дървена врата с красива дърворезба, аз слагам ръцете си на двете дръжки и я отварям  рязко.
- Тихо, събужда се. - Чувам някой да говори.
Пред мен все още бе размазано и едвам виждам хората.
След може би минута зрението ми се пояснява.
- Скъпа, как се чувстваш? - Усмихва ми се мама с радостно изражение, докато капят сълзи от нейните очи.
- Не знам. Боли ме главата и ми се вие свят. Гади ми се, ще повърна. - Отговарям без много да му мисля.
Мама поглежда притеснено доктора. Той докосва с ръка челото ми и поглежда с едно светещо фенерче зениците ми.
Имам чувството, че ще ме ослепи.
- Не се тревожете. Нищо 'и няма. Това е така, защото сега се е събудила, но след няколко часа ще се почувства по-добре. Трябва много да си почива, за да се възстанови напълно. - Казва доктора.
- Добре, благодаря Ви. - Усмихва му се мама.
След това доктора излиза от стаята.
- Повече не ме плаши така дете. - Тя ме прегръща толкова силно сякаш  не иска никога да ме пуска.
Усещам как капките сълзи от очите 'и намокрят рамото ми.
След много гушкане накрая мама излиза, за да мога да си поспя.
Но преди да затворя очи, поглеждам  ръката си. Нямаше и следа от онзи символ на ръката ми, и се настройвам за сън.
Изведнъж усещам  изгаряща болка в китката си - боли ужасно, гори много. 
Отново поглеждам китката си, виждайки, че онзи знак бе отново там.
След това болката изчезва, но знака си остава.
Изправям се от леглото, за да отида да измия лицето си, пускам водата на чешмата, поглеждам се в огледалото.
Виждам вълчи уши на главата ми, голяма вълча опашка да стърчи от опашната част на кръста ми, косата ми е бяла, а зъбите ми са станали остри.
Разширявам очи и ги разтърквам, но тези странни израстъци не изчезват.
-За Бога какво се случва с мен!?- Гледам се уплашено в огледалото.
Отивам до леглото си и разбирам, че тялото ми лежи там, аз съм извън него. 
- Не може да бъде! - Гледам тялото си като ударена от гръм.
- Трябваш ми. - Чувам гласът на някого и веднага се обръщам.
Бе същото момче от съня ми.
- Значи това е наистина не е било сън. - Поглеждам го с разширени зеници.
- Точно така. Тези уши и опашка ще те свързват с духовния свят, но ако някой се опита да ти ги отреже или вземе ще умреш на място.
- Какво!? - Стряскам се малко.
- Не се тревожи, ако оцелееш първите два дни, ще оцелееш и за напред. - Усмихва се леко подигравателно.
- Голямо успокоение! - Вдигам ръце.
- Хайде ела с мен. Време е за първата ти мисия. - Той скача през прозореца на стаята и се озовава на покрива на съседната  сграда до болницата.
Аз докосвам парапета и отварям уста заради стряскащата височина под мен и далечното разстояние към другата сграда.
- Хайде! - Викна ми той.
- Не мога! Да не си луд!? Ще умра! - Поглеждам  надолу.
- Можеш, не се инати като дете! Няма да умреш, все пак си дух! - Отвръща ми веднага.
- Нямам какво да губя. - Казвам си и правя няколко крачки назад, след това се затичвам бързо, за да скоча.
- Неее!! - Крещя силно и стискам очи. 
Мисля си, че ще падна, но след това се озовавам на покрива до него.
- Браво, можеш да отвориш очи.- Казва ми. 
Аз бавно отварям очите си, цялата съм трепереща от адреналина.
- О благодаря ти Господи!- Въздъхвам спокойно, гледайки земята пред мен, искайки силно да я целуна.
- Не му благодари. Сама го постигна. А сега да вървим. - Казва той и аз тръгвам след него. 
Скачаме от сграда на сграда. Първите няколко пъти  умирам от страх, но след това бързо свиквам да поскачам насам натам.

Харесва ли ви новата глава? Моля дайте мнения.