Кървавият дневник

Porta ad infernos

Скочих от леглото моментално,от допира ме побиха тръпки.
Още от едно време ножът,с който убих баба си,стоеше под възглавницата ми всяка вечер за случаи като този и понечих да го извадя.
Но не се наложи.
Огледах се,претърсих цялата палатка,но от човек нямаше и помен. Носеше се само мъртва тишина, която не след дълго бе нарушена от лекия полъх на горския вятър и последователното надхъркване на Тримата.
Може би е било просто сън. Или пък не? Кой знае.
Не можах да спя и секунда след това. Имах постоянното усещане,че някой ме наблюдава.
На другата сутрин потеглихме отново към главната цел - Алероника. Бяхме на един ден път от там и с всяка изминала стъпка вълнението се усилваше все повече и повече. Доста често си мислех за града,как изглежда,какви ли са хората там..Величествени кули,море от кръв, което убийците прекосяват с кораби от скелета на кит... Имах толкова широки и разнообразни представи за това място. Само да знаех...
Не след дълго излязохме от гората и се озовахме насред малко селце. Небето беше мрачно и червено,сякаш луната бе прогонена от портите на собствения си палат, сламени къщи се простираха навсякъде и гнезда на щъркели украсяваха уличните лампи.
- Добре дошли,братя! Най-накрая , след едногодишно търсене достигнахме целта си. Скъпа Хейлен,приготви се.
- Т-това ли е?! - гняв се изписа на лицето ми - провървяхме целия този път,за да стигнем до някакво..селце?! Ще ви убия,вие...
- Имай търпение,момиче. Следвай ни! - прекъсна ме Сандър.
Тогава Вол измънка някакви изречения,които дълбоко в душата си усещах,че разбирам,но реално нямах и представа за какво говори. Накрая изстреля един стъклотрошащ вой към небето,който продъни ушите ни,даже една птичка падна мъртва на земята.Тогава изневиделица, пръстта и сламата от земята се разчистиха и пред нас се откри врата. Роузън извади ключът,който висеше на врата му и отключи.
- Хайде всички,надолу.
Вътре имаше стръмна стълба,а около нея цареше мрак, мирисът на кръв можеше да се усети. Бавно заслизахме надолу,като Сандър ни водеше. Не след дълго той намери факла и я подаде на Роузън,който с едно щракване я запали. Помислих си: "Какви ли са тези същества?" Колкото и книги да бях изчела, никога не бях попадала на такива свръхестествени идиоти.
Щом светлината прекърши мрака, можеше ясно да се види заобикалящата ни обстановка - черепи на хора и животни се търкаляха по някои от стълбите,което ме доведе до мисълта,че дори да се успявали да влязат, обикновените хора не са могли да оцелеят вътре. По стените бяха изписани с кръв заклинания, или поне на такива ги оприличавах, страховити шумове идваха от дъното на тайния тунел, но никак не ме изплашиха,само засилиха вълнението и желанието ми да достигнем края.
След има няма час, достигнахме крайното стъпало.
Озовахме се пред огромен портал,обхващащ цялата стена пред нас. Тогава Сандър ме погледна и попита:
- Сигурна ли си? Трябва да знаеш,че няма връщане назад.
- Сякаш имам избор? Пътувахме толкова време,за да избягам и да прекарам остатъка от живота си в бягане? - промълвих аз.
Сандър се подсмихна,обърна се към портала и извика:
- Porta ad infernos!

Благодаря на всички,които продължават да следят историята,въпреки голямото забавяне! 😊
В следващата част ще се запознаете с кървавия град Алероника и ще се разкрие тайната покрай Тримата. Stay tuned ❤️
JS