Плодови целувки

1

Добре...просто го направи. Какво толкова може да се случи? Време е да надвиеш този страх Ев!
Протягам ръце. Потърквам върховете на палеца, показалеца и средния пръст на дясната си ръка, в лявата държа парче гнусно, мазно парче пилешко месо, а от устата ми плахо се разнася звук.
-Писи писи! Тук котенце... Еей! Не бягай де! Нищо няма да ти направя.- на ясно съм, че звуча сякаш се каня да направя точно обратното на думите си, но какво мога да направя?! Заради инцидента, който още бе прясно запечатан в главата ми още от седем годшна, аз ненавиждах котките. Както и те мен. Никога не съм крила омразата си към тях. Винаги открито съм ги пренебрегвала, но точно в този случай нямаше как да се случи.

Въздъхнах и отново протегнах ръката си през решетките на канавката, но упоритото зверче се дърпаше с немощно съскане. Клечах на пътя като пълна идиотка от десетина минути. Беше тъмно, замръзвах, а глупавата котка не искаше да излезе!
Не можех да я оставя там. Беше твърде високо, за да излезе сама, а очевидно нямаше намерение да се довери на шантава непозната с вмирисано пилешко от китайски ресторант.
Тръшнах се на студения асфалт и подпрях глава с ръката си, след което мигновенно я дръпнах.
Грешната ръка! Грешната ръка!
-Гадост!- измърморих и изтръсках смазаното парче пилешко. По приумица на съдбата месото падна между решетките върху котката, която отскочи като попарена.
-Съжалявам...- мръсното, космато същество погледна на горе преди да се приближи плахо към нашественика от горния свят. Дълго го мириса, а после аз, като пълен мазохист, наблюдавах с отвращение как котката примлясква и изгълтва месото.
-Гадост на втора степен! Абе вие котките нямате ли чувство за самосъхранение? - явно имаше щом не се приближаваше до мен.
Противно на мислите ми котката седна и загледа нагоре към мен. Как ли изглеждах в очите и'? Изведнъж нещото измяука, което ме накара да подскоча. След секунда отново се чу същия звук.
-То говори?!- обичах да използвам репликата от "Франкенщайн"!
Разбира се, знаех какво иска зверчето. Придърпах, и без това олющената си чанта, по-близо и извадих картонената кутийка китайско за вкъщи.
Отворих я и измъкнах с върховете на пръстите си парче пиле. Надникнах в шахтата и пуснах месото. Котката го хвана още във въздуха и след секунди вече нямаше нищо.
Беше ми интересно как е попаднала там. Котките имаха слава, ако не на умни, то поне на хитри същества.  Не беше ли видяла, че може да падне през дупките между решетките?

От дупката в земята се чу ново мяукане, но нямах намерение да се простя с още от скъпоценното си китайско. Проврях ръката си между две от металните пръчки и този път имах късмет, ако можеше да се нарече така. Изглежда пръстите ми миришеха на пиле, а котката бе решена да изяде всичко, което и се предлага. Захапа ме леко, но после премина на близане, което накара всяко миниатюрно косъмче по тялото ми да настръхне.  Преглътнах писъка от погнуса и хванах същеснвото за меката кожа на врата. В първия момент започна да се мята, но когато започнах да я вдигам се укроти.
Вече почти я бях изкарала, когато ръката ми се заклещи. За кратко изпаднах в паника. Това ли е? Заради това ли стоях толкова дълго до тая шахта?!
Но за щастие, точно тогава здравият ми разум се появи. Промуших и дясната си ръка, хванах здраво котката, измъкнах лявата си ръка, хванах котката и, за моя изненада, главата и' се заклещи.
-Господи!..- всичко ли трябва да е срещу мен в този живот?!-простенах гласно и внимателно започнах да побутвам главата на животното. Тя размърда глава и като по магия успя да се справи сама. Издърпах я и внимателно я поставих на метър разстояние от себе си. Шантавото животно започна да си ближе, не че помагаше особено. Бялата му, в момента мръсно сива, козина ставаше още по-сплъстена след всяко облизване. Нямаше ли да е по-лесно да застане под някоя пръскачка в шест сутринта?
Очевидно не можеше да чете мисли, защото вече бе минала на гърба си.
Изръмжах тихо и станах от земята. Едно благодаря нямаше да навреди!
Вдигнах чантата си и китайското от земята. Хвърлих изпълнен с надежда поглед на мечтаната храна вътре, но вече бе изстинало, а пиле в сладко-кисел сос не е вкусно, когато е студено. С нежелание погледнах котката, а тя с цялата си наглост ме зяпаше право в очите! Толкова ли съм лесна за разгадаване? Направих три крачки, за да се отдалеча от опасната шахта, разтворих хубаво кутията и я оставих на земята.
Зверчето само това и чакаше. Нахвърли се на храната, а аз просто се обърнах и продължих пътя си.
Както казах мразя котки! Те са долни измамници!
Погледнах часовника на ръката си. Как бе възможно нито една кола да не мине за половин час? По главна Софийска улица при това!

Докато зяпах в краката си и проклинах всички шофьори с котки по света, в полезрението ми се появи познат цвят. Свих в дясно по тротоара, осеян с разместени плочки, отключих входната врата и влязох.
Дом, сладък дом!
Първата ми работа бе да се натикам цялата в пералнята!
Нямаше начин да спя, вмирисана на канална котка!
            ~~~~~~~~~~~~~~~
 

                          ●
Да, да... знам какво ще ми кажете.
Още не съм завършила нито една от книгите си, а Училището още чака за вниманието ми...
РАЗБЕРЕТЕ !!!!!
Идеята просто ми изскочи и не се стърпях.
Та...меденки мои...какво мислите? 😇😅😙😙😙😙😘

П.П
Специални благодарности на уникалната StanimiraAtanasova за не
по-малко уникалната корица! Благодаря Санти!!! 😘😘😘💩💩💩