Плодови целувки

5

Седях на малкия футьойл в  стаята за гости и наблюдавах дъжда. Големият прозорец, гледащ към задния двор разкриваше прекрасната гледка на бурята и не оставаше нищо скрито. Възхищавах се на дъжда и светкавиците. Още от малка бях влюбена в бурите. Въпреки, че от време на време в дъното на съзнанието ми се обаждаше гласче, което ми напомняше какво причиняват тези явления, на мен винаги ми бе изглеждало като магия.
      Чух вратата на стаята да се отваря и погледнах назад.
Дребната фигура, загърната в халат, се приближи към мен и седна на едната страна на футьойла. Крехката й ръка погали косата ми и се върна отново в скута. И двете изглеждахме сиви в тъмната стая и на светлината от прозореца.
Една светкавица раздра небето и освети за секунда стаята. Забелязях бръчките по лицето на мама. Ставаха все повече и все по-дълбоки, но я правеха още по-красива. Старостта й отива.
-Добре ли си?-тихият й и нежен глас ме обгърна. Прозвучча странно в тъмната стая, но това ни най-малко не смегчи любовта, с която бяха пропити думите.
-Добре съм мамо.- тя отново прокара ръка през косата ми, целуна ме по челото и излезе.
Разменихме две думи, но както винаги, това ми бе достатъчно. Чувствах се по-спокойна. Нямаше нещо, за което мама да не ми помогне. Легнах в леглото си и се завих с лекото одеало.
Утре сутрин трябваше да проведа сериозен разговор с Дани. Той щеше да ми помогне със сигурност. Щях да се справя с проблема, ако ще и да се наложи да прибегна до някои хитрости!

-Заминал!? Какво значи заминал? Аз трябва да говоря с него!
-Съжалявам лястовичке, но му се обадиха извънредно от фирмата. Нямаше как да не замине.
-Но аз не мога да се справя сама. Какво ще правя?-проплаках, закривайки лицето си с ръце. Що за сбъркана сила причинява такъв стрес в седем сутринта?
-За какво ти трябваше Даниел?- погледнах към Наталия, която приготвяше закуска за Стефчо. Каква късметлийка бе само! Дългогодишна връзка, завършила с брак и дете. Освен това, ако интуицията ми не грешеше, скоро щях да имам и втори племенник. Нат бе заобиколена от любов. А аз се чудех как да не припадам от недостиг на топли чувства. Бях, буквално, дехидратирана от две години. Отдавна бях стигнала до извода, че при разпределянето на сродни души, Бог ме беше изключил от сметките.
-Трябва ми помощ за видеотеката.
-Какво за нея?
-От общината пристигна писмо.-привлякох вниманието й и тя се обърна изцяло към мен.
-Ще има проверка на всички частни фирми, а това включва и видиотеката ми.
-И Дани трябва да...
-Дани трябва да ми помогне с документите.- Наталия замръзна, взирайки се в лицето ми. Явно търсеше признаци, че се шегувам.
-Документи ли? Но той си няма никаква представа как да се справя с документация.
-Знам...но се надявах, че ще ми помогне някак. Той винаги е бил по-организираният от двама ни.- Нат избухна в смях.
-Шегуваш се, нали? Даниел? Организиран? Явно говорим за различни хора. Ако не съм аз той и чорапите си няма да знае къде са. Нищо чудно ако отиде да ги търси при съседите.
-Преди беше организиран.
-Трудно ми е да си го представя.- засмях се заедно с нея, но скоро усмивката ми помръкна.
-Ев, ще се справиш! Ще видиш, че не е толкова страшно, колкото си мислиш. Документите за една фирма не са чак толкова много и ще успееш! В краен случай мога да помоля свой приятел да ти помогне.
-Не, няма нужда. Благодаря все пак!- погледнах часовника над хладилника и въздъхнах.
-Трябва да тръгвам.
-Не си закусвала все още.
-Росен със сигурност ще е взел нещо за закуска. Спокойно!
-Добре. Лека работа!- излязох от къщата и се насочих към колата си.
-Ем!- Наталия стоеше на вратата и ме наблюдаваше.
-Идвай по-често! Моля те!