Плодови целувки

4

Погледнах към вратата, където един пощальон точно я затваряше.
Нима все още имаше пощальони!?
Всъщност, защо се учудвам, та аз работя във видеотека!

Въпросният господин погледна към мен и Росен и закрачи.
-Добър ден!- поздравих. Пощальонът беше на около петдесет години. С посребрени коси и доста хилав, но очевидно жилав. Усмихна ми се на криво и се загледа в лицето ми.
-Вие ли сте Евелин Тулумбова?
-Да.
-Имате писмо.
-От кого е?-кой в днешно време пращаше писма?
-Не знам госпожице. Нямам право да чета писмата на хората.
-Да, прав сте. Съжалявам! - пощальонът ми подаде писмото и излезе от магазина.

Обърнах белия плик в ръката си и прочетох написаното на гърба.
"До Евелин Маринова Тулумбова
Адрес ул."Роза" 16
"Видиотека Сатурн"
Подател Община София"

Общината ли? Защо ми пращат писмо?!
Отворих плика и изкарах писмото. Честно казано ме беше страх, но нямах друг избор.

"Уважаема госпожице Тулумбова,
поради наскоро приетия закон за "Частната търговия" общината реши да направи проверки на всички частни и държавни търговски обекти.
Вашата видеотека ще бъде подложена на проверка, за която тя трябва да бъде в изрядно състояние.
Ще се провери документацията Ви, а също и отношението към клиентите.

С уважение А. Хъмбъл 5.07.2019г. "

Препрочетох писмото, за да съм сигурна, че не пропускам нещо. Оставих го, а след мен веднага го взе Росен. Добре, новините не бяха толкова лоши. Просто трябваше да проверя дали всички документи са изрядни, да почистя целия магазин...и да внимавам да не избухна пред клиентите.
-Ев...
-Какво?- обърнах се към Ранди и забелязах, че е пребледнял. Кафеникавите му лунички изпъкваха още повече и изглеждаше като болен от чума.
-Какво има?
-Виж датата на писмото!- взех писмото от треперещата му ръка и плъзнах погледа си към дъното на листа. 5.07.2017г.
Не разбирах ка... вдигнах рязко главата си и проверих календара на стената зад мен. 9.07.2017г. Четири дена! Писмото е било пратено преди цели четири дена!
Опитах да си спомня пред и на колко клиента съм крещяла през последните четири дни, но си нямах и най-бегла представа. Сякаш всичките спомени се бяха изпарили от главата ми като хелий от балон... Седнах на стола си и отново напрегнах ум. Не помнех. Какво правех вчера тук? Крещях ли на някого? Ами онзи ден?
Как се казвам? Боже Господи...
-Ев?- а, да! Евелин!- Ев, добре ли си?- кимнах сковано.
- Ще се справим! Не е толкова зле.- кимване.
- Ще помогна! Няма да изгубиш видиотеката!- този път без кимване. Росен е прав! Да не се казвам Евелин Тулумбово ако не се справя!