I can't

season1 chapter10

Гледната точка на Пери:
Вървях към вкъщи развълнувано. Нямах търпение да видя какво пишеше в тетрадката на Джейд. Не че щеше да е нещо важно. Може би записки по урока от часа,но мисълта че тя е докосвала тетрадката ме караше да си я  представям всеки път когато я докосна. Знам че е странно,но не мога да променя чувствата си.
Вече бях в къщи и седях на леглото си. Взех тетрадката в ръцете си и започнах бавно да прелиствам страниците. Имаше само записки както и предполагах,но реших да отворя на последната страница. Все пак кой не си драска някакви неща на последния лист. Когато разгърнах в края на теградката видях изписано на всякъде и обградени със сърца"P+J=love". При прочитането на написаното нещо в мен се сломи. Вече ми бе ясно. Джейд си имаше гадже. Страхотно. Явно найстина не ме обича. Утре просто ще й върна тетрадката и ще забравя зя всичко. Мислех си аз докато се мушках под завивката,но точно тогава телефонът ми извибрира. Ха съощение от Джейд. Може би ще ми се похвали за новото й гадже.
(Джейд 15:44) Хей, виждала ли си тетрадката с малка кравичка някъде из стаята където бе последният ни час днес?

(Аз 15:46) Да. Ти я забрави и аз я взех. При мен е.

(Джейд 15:49) Оххх, супер много ти благодаря спаси ми живота. Тя е доста важна за мен. Хубаво е че си я взела ти и ще можеш да ми я върнеш невредима. :)) :) Моля те Пери само не отваряй на последната страница. Не искам никой да разбира какво пише там. Става ли?-охооо Джейд не искаше никой да разбере за шибаното й гадже е жалко че аз разбрах. Няма да кажа на никой естествено та аз я обичам защо да й го причинява. Нека бъде щастлива.
(Аз 15:50) Добре Джейд няма.-нарочно пишех по-кратки и студени отговори.

(Джейд 15:53) Пез има ли нещо за което искаш да поговорим. Знаеш че можеш да ми споделиш какво ти има.-написа тя,а аз се засмях. Повярвай ми Джейд точно сега не мога да ти кажа.
(Аз 15:54) Нищо ми няма Джейд наистина.

(Джейд 15:55) Има ти. Искаш ли да се срещнем в парка след 15 минути?

(Аз15:59) Не. Няма нужда от това. Бъди щастлива и спри да мислиш за това как се чувствам аз. Не си виновна че не отговаряш на чувствата ми към теб. Чао.

(Джейд 16:01)  Ако ме искаш далеч от теб браво постигна целта си. Чао.

Гледната точка на Джейд:
Днес е денят,в който ще зяминем за три дена за Лондон. Вчера с Пери проведохме лош чат и бих могла да кажа леко объркващ за мен. Всички освен Пери естествено стояхме на спирката със саковете пълни с дрехи и други потребности чакащи рейса. За мое нещастие нямаше с кого дя седя в автобуса защото Джеси вчера не ме послуша да се облече по-дебело и днес ми съобщи че има температура и е много зле. Иде ми да я удоша и нея,но и Пери,защото ако не си довлече задника тук до две секунди аз лично ще я измъкна от тях.
Седях сама на спирката. Слушах музика и постоянно се оглеждах за Пери. Бях се потопила в песента звучаща в ушите ми и се уплаших много когато някой докосна рамото ми. Веднага се обърнах и осъзнах,че това беше Пери. Свалих слушалките си и я погледнах,но не можах да доловя сините й очи,защото бяха покрити от тъмни слънчеви очила.
- Ето тетрадката ти.-рече тя със студен и безчувствен глас. Подавайки ми тетрадката.
- Защо си със слънчеви очила? В момента е 12 градуса и слънцето не се е показвало от две седмици.-изрекох аз
- Какво ти пука?-рече тя и поклати тетрадката подканвайки ме да я взема.
-Щом ще се държиш така, добре!-казах аз и издърпах бясно тетрадката от студените й ръце.
Автобусът трябваше да дойде всеки момент. Постоянно усещах погледа на Пери върху студената ми кожа. Гледаше ме постоянно,а когато аз решавах да погледна към нея веднага навеждаше погледа си надолу към телефона,който държеше. След около пет минути великият автобус реши да се появи. Аз изчаках всички да се качат,защото не исках да се блъскам. Надявах се да има място където да седна сама,но уви когато се качих всичко беше заето освен естествено едно място точно до Пери. Раши да поогледам отново за някое свободно място до някой друг.
-Джейд само тук е свободно няма нужда да се оглеждаш за трети път.-рече Пери
-Добре.-казах аз раздразнено от начина по който се отнасяше с мен.
Пътят ни мина в мълчание. Всяка слушаше музика и понякога вмъквахме по един поглед по между си.
Най-накрая пристигнахме пред някакъв хотел в центъра на Лондон.
- Е, ученици това е хотела ще сте по двама в стая. През тези три дни ще се опитаме да обиколим всички забележителности на Лондон. Ще имате закуска, обяд и вечеря ако ви се прияде между някой от часовете между 3-те хранения осигурени от хотела ще трябва да си закупите сами. Не искам никакви напивания, измъквания и други неща иначе ще бъде съобщено на родител и ще се приберете в къщи. Сега искам всеки да застане с този, с който иска да бъде в стая.-рече  госпожа Лесли.  Опитах се да намеря някой,но всички веднага се залепиха до гаджетата си или приятелите си. И познайте с кой останах аз. Отново. Сериозно ли живота ме вкарва в една стая с Пери Едуардс и то за три нощи. Оххх какво ще правя сегаа.-мислех си аз и не осъзнах,че вече започнаха да раздават ключовете.
-Момичета съжалявам,но на вас се падна стаята,която е с обща спалня. Спокойно спалнята е голяма. Просто ще трябва да нощувате заедно. Съжалявам още веднъж.-рече госпожата. Не мога да повярвам какво се случва. Не стига че ще сме в една стая,а и на едно легло. Божее какво да направя? Приех ключа от г-жата и с Пери се запътихме към стаята.
Когато я отворихме пред нас се разкри прекрасна гледка. Беше много красиво. Виждаше се целия идеално осветен Биг Бен. Погледът ми се насочи към спалнята. Не беше голяма. Г-жа Лесли ни излъга. Сега трябваше да се гъчкаме на това легло. Супер.

Съжалявам за допуснатите грешки. Главата не  е редактирана. Много благодаря за отделеното време.❤❤❤❤❤😁