Историята на Бен Уилсън

Обичта

Със спестени мои пари си купихме малка къщичка. Бяхме толкова щастливи. Най- после можехме да се обичаме, най - после се бяхме срещнали посредата, а времето и възрастта нямаха власт над нас.
След няколко месеца тя ми заяви,че е бременна. Бях много радостен, че ще си имаме наше си детенце, но и се притеснявах, че то може да има същия проблем като моя.
В деня на раждането не можах да си намеря място от вълнение и тревога. В крайна сметка се оказа, че съм се паникьосвал напразно. Имахме си едно прекрасно момиченце, което изглеждаше досущ като майка си. То ме гледаше със сините си очички и руса косичка. Бях станал баща. А кой би предположил, че след толкова неща и изпитания, които ми беше поднесла съдбата и аз най- после можех да се радвам на такова щастие. Имах си семейство.
Но с времето аз ставах все по-често млад, а Лидия остаряваше. Знаех, че най-вероятно един ден и аз ще стана бебе, а на нея и беше достатъчно да гледа и едно дете. Щях да й бъда в тежест. Взех решение да ги напусна. На следващия ден й оставих писмо, в което й обяснявах защо съм постъпил така.
Заминах за Египет. Там прекарах близо две години, но никога не забравих спомена за Лидия. Питах се какво ли е станало с дъщеря ми. Нещо все ме теглеше назад към дома. Дали още живееха в нашата къща? Дали детето ми знаеше, че съществувам? По дяволите, трябваше да разбера.
Върнах се вкъщи. Имението бе западнало, а в него живееха само няколко души. Реших да потърся Лидия. Намерих я на един нов адрес и почуках на вратата. Тя ми отвори и ме покани, макар и с неохота, да вляза. Разказахме си за живота, тя ми показа снимка на дъщеря ни, която вече беше пораснала. Лидия си имаше съпруг и макар да бях подготвен да чуя такава новина, се натъжих. И тъй като тя вече си беше устроила живота реших да не й се пречкам. Щях да й кажа сбогом за един последен път....