Texting With Shawn Mendes(завършен)

18

Гледна точка на Ели.

- ААААААААААААА! - извиках аз щом влязох в банята и бързо излязох. Надявах се Майкъл да е отишъл за закуски по дяволите! Тази гледка никога няма да се изтрие от мозъка ми. Искам сапун, светена вода и някаква четка, която може да ми влезе в мозъка. СЕГА! НА МОМЕНТА! Дали няма някакви хапчета за амнезия? О дано да има! Може да ида до някаква аптека или нещо. Дават ли такива неща без рецепта?

Видях дръжката на вратата на банята да се отваря и аз бързо отидох до сака със дрехите си и се направих че търся нещо но май днес не ми е ден.

- Сериозно ли ме мислиш за толкова тъп? Дрехите ти са на леглото. Между другото хубав сутиен. - каза той, а аз цялата пребледнях. Защо? Защо съм толкова тъпа и си оставям нещата толкова открито?

- Извинявай, какво каза? Бях заета да те игнорирам. - казах му саркастично аз, докато още ровех в куфара ми. Какво? Поне като съм го отворила, да си намеря слушалките.

- И защо ще игнорираш такова прекрасно същество като мен? - каза той и дори и с гръб видях мазната му усмивка.

- Може би защото не искам да виждам отвратителното ти лице. - казах аз. Защо просто не млъкна? Така ще избегна спора. Взех слушалките, които си взех и надявайки се да е облечен станах и се обърнах. Грешка. Той беше буквално на сантиметри от мен и ме гледаше лошо. Ама кога дойде толкова бързо до мен?

- Все още ли мислиш, че лицето ми е отвратително? - попита ме той приближавайки се толкова, че да вдишвам въглеродния диоксид, който издишва. Аз бързо огледах лицето му отново и твърдо решена, че няма да изгубя този спор стиснах зъби.

- Не. Сега го мисля за топа на отвратителното. - казах му аз и се приближих настоятелно към него.

- Смела си. Харесваш ми. - каза той и се подсмихна. Бавно се отдръпна от мен и чак тогава забелязах, че все още е само по хавлия. Какво стана туко - що?

- Искаш да видиш още от върховното ми тяло или ще влизаш в банята? - попита ме той, с което ме върна на земята. Аз без да казвам нищо със скоростта на светлина си взех дрехите и влязох в банята. Официално обявявам това, като най - странната ми сутрин.

Бързо заключих вратата и започнах дс върша сутрешните си процедури.

*След 10 минути висене в банята*

Защо? Защо съм толкова тъпа? В бързината да се измъкна от Майкъл съм забравила да си взема кърпа. Добре Ели, спокойно! Всичко ще бъде наред. Можеш да навлечеш мръсните дрехи и да идеш да си вземеш кърпа. Да и като Майкъл ме види с полепналите по тялото ми мокри дрехи ще бъде супер. Значи ми остава само едно. Не искам да го правя.

- МАЙКЪЛЕ! - извиках аз като отключих вратата на банята и я отворих колкото да си провра главата.

- Не е нужно да викаш, не сме в мезонет, за да не мога да те чуя. - каза той, а аз извъртях очи.

- Ще ми дадеш ли някаква кърпа, аз забравих да си взема. - казах аз и се надявах да не пусне някой перверзен коментар.

- Мхм.. - измрънка той и стана да вземе кърпа. Щом взе дойде до вратата и ми я подаде и чак тогава видях, че е на телефона и си пише с някой. Аз бързо взех кърпата и затръшнах вратата, като я заключих. Облякох се и се сетих, че не съм си взела нито четката за коса, нито тази за зъби. Някой ден разсеяността ще ме убие. Излязох от банята и се насочих към куфара ми. От него извадих двете четки и пастата ми за зъби и се върнах в банята. На бързо си сресах косата и си измих зъбите и щом вече бях готова излязох окончателно от банята.

- Всъщност...как се казваш? - попита ме Майкъл докато взимах телефона и слушалките си от бюрото. Сега като се замисля, спахме на едно легло, докато той ме беше прегърнал, делим една стая и случката по - рано, а той все още не знае аз как се казвам. Браво на мен. Никъде ли в тези моменти не можах да си кажа името?

- Аз съм Ели. - казах му аз, а той кимна.

- Имаш хубаво име. - каза той и аз се усмихнах.

- Да, така е. - казах аз и си сложих слушалките в ушите като пуснах любимата ми песен.

- Защо си тук? - чух заглушения му глас.

- Какво? - попитах го аз докато махах слушалките от ушите си.

- Защо си тук? - попита ме отново той.

- Защото няма други стаи. - отговорих му аз.

- Не говоря за стаята. Говоря за острова. - каза той.

- Сложно е. Ти защо си тук? - попитах го аз.

- На почивка. - каза той.

- Аха. - казах аз и пак забодох слушалките в ушите си. Де и аз да бях тук на почивка, а не за да се измъкна от собствената си реалност.

Такааа тази глава е написана само от ilovekchocolate буквално защото я помолих и й дадох профила си,надяваме се да ви хареса,адиос чикас и чикос😘.