Why not? /ĝirlXĝirl/ /ВРЕМЕННО СПРЯНА/

Не те познавам вече

- Благодаря, че ни снима Яна!

- Няма проблеми Тори, но какво мислите да правите с Даниел.

- Хм....Искате ли да го пресрещнем, след като свърши училище.- предложих аз

- Звучи добре!

*В училището*

След като пристигнахме в двора на сградата започнахме да се оглеждаме  , толкова много ученици минаваха и всички ни гледаха странно, сърцето ми биеше силно и имах чувството, че всеки момент ще напусне тялото ми. Няколко момичета се скупчиха около нас, познавах всичките и те започнаха да ни питат.

- Вярно ли?
- Вие сериозно ли?
- И сте се целували?

-ОСТАВЕТЕ НИ-изсиках показвайки кураж макар, че бях изплена супер много.

- Розет, просто ни отговори!

- Хайде, обешаваме, че няма да казваме на никой

- Добре! Да заедно сме, ако сте хомофоби се разкрайте.

В крайна сметка никой не се разкара и никой не беше хомофоб, даже започнаха да ни казват как такива на се срещали рядко, но е толкова яко.....

- Ам...къде всъщност е Даниел?- попита Яна припомняйки защо всъщност сме тук.

- Предлагам да се върнем в общежитието, може би си е тръгнал бързо. - предложи Тори

- Добре....да тръгваме!

*В общежитието*

- Няма го!- Тори ни каза след като беше претърсила на всякъде.Звъняхме му, писахме му, но от него следа нямаше.

- Ам...мисля, че това там е той! - посочи с пръст Яма прближаващата се фигура.

- Да, той е!- възкликнах аз

Той започваше да се отклонява, защото явно ни е забелязал, виждах как потта на челото му бе избила и леко трепереше. Беше си купил близалка и някакви неща за хрупане, тъй като когато е притеснен хрупането му помага.

- Я~ стой, стой, стой- спяра го с една ръка гаджето ми. Ти какво си разправял на класът си, че сега всички знаят.

- Аз само казах, че Розет е бисексуална...- отговори изплашено той

- Как тогава ще ми обясниш това което Даря каза!- извиках аз

- Кълна се, че тя излъга!

- Не ми се кълни, що за приятел си ти. Не разбираш ли от "Не казвай на никого"