Why not? /ĝirlXĝirl/ /ВРЕМЕННО СПРЯНА/

Писна ми вече 2/2

След малката фотосесия излязохме в коридорите, предимно, за да се изфукам с новата ми блуза или просто защото нямаше какво друго да правим. Отидохме на първият етаж, за да изпратя Оля, която трябваше да си ходи и се засякохме с Тамара. Тори и Тамара отидоха на третият етаж, а аз, Дани и Яна ги последвахме. Те си говореха и смяха и....ревността вече беше на яве. Дразнех се и ми идеше да ги отскубна да не са заедно, просто да не се познават, но не можех, беше късно. Писваше ми от това. Свих се в ъгъла и започнах да се тръшкам като бебе. Дани дойде и  ме прегърна.

- Пак ли?-попита той сякаш отлично знаеше какво ми има
- Да, пак, пак ревнувам!
- Как не ти е писнало...та погледни ги, ако не ги познавах щях да си мисля, че са заедно?- започна да ми говори спокойно все още прегръщайки ме
- Писнало ми е определено...и-искаше ми се да не ги бях запознавала за бога...

Погледнах за последно към двете и слязох отново на първият етажа с Дани за да си говорим.

Тори дойде при нас без Тамара, което ни учуди, а Яна все още беше на третият етаж и играеше на стражари и апаши...и аз реших да играя с нея, като избягах от гаджето ми....бях ядосана..раздразнена...бягах и бягах и знаех, че тя е след мен и иска да поговорим, но аз бягах и не спирах, забравих за играта сега само се креих от настоящето и от него от Тори..от страха. Не издържах повече, не можах да дишам, а сърцето ми сякаш не туптеше, а ме удряше...болеше ме...нямаше как пак да избягам, за това реших да не говоря с нея, щеше да ми по-лесно да избегна да се проведе разговор, но всъщност ми беше по-трудно..исках да ѝ кажа, че ми писнало, но тя повтаряше само едно и също "Това, че прекарвам повече време с нея, не значи, че я обичам повече", но самата не осъзнаваше, че това, че не съм аз до нея, а онази която сега ми я краде с всеки изминал ден, ме кара да ревнувам, но никой освен Дани не виждаше това което аз виждах, тези непоносими изкри между тях и как Тамара ме гледа сякаш е планирала това да се случи от самото им запознанство. Тя знаеше, че Тори ми е гадже, но дори не изпитваше съчувствие само се правеше на разтревожена.....

- Какво мислиш?
- Не те засяга!
- Как не ме засяга гадже съм ти!?
- Да, Тори знам!
- Добре тогава ми кажи какво ти има и защо бягаш от мен!?
- Бягам...не искам да говорим...защото усещам, че сълзите ми ще се спуснат...ти не виждаш ли как съм, какво ми, защо ми е?!-удържах сълзите си много трудно, докато не падна една, но не от моето око, а от на Тори
- Аз-з, казвам ти обичам те много и просто ти си постоян-но заета и не мога да съм с теб, докато мога да съм с Тамара- тя дойде при мен и легна точно върху тялото ми. Обгърнах крехкото ѝ тяло с ръцете ми и я оставих да ме прегърне, дори и да ме спираше факта, че ми е неудобно в тази поза...Дани...той гледаше и плачеше..плачеше редом с Тори, а аз само си казвах, че съм виновна аз...аз и моята непоносима ревност..нищо друго..

- Защо пък ти плачеш?- попитах Дани

- З-защото, вие сте толкова прекрасни заедно, а се к-карате, а-а аз никога няма да си намеря никой, никога....- плачеше и се клатеше и само ни гледаше с онзи поглед изразяващ само тъга и съчувствие...

- Добре, нека спрем с това ок?
- С-с к-кое?- попита Тори
- Ами..трябва да си вярваме повече...
- Така е- промълви едвам едвам Дани

- Обичам те Тори! Обичам те и ме е страх, че ще те загубя за бога!- говорех ѝ и я прегръщах, притискайки я към тялото ми

- И аз те обичам Розет!

А/Б
Казах ви, че не мога да качвам често, но ще се опитвам, някак си...надявам се да ви харесва книгата и съжалявам за грешки...
Също така, в тази книга, аз съм ревнивка (както и всъщност бях), но знам, че беше идиотско толкова много да ревнувам...ок? ок!