Трудно е да завържеш приятелство в днешно време.
Всеки чуди се по кой път да поеме.
Често разбиват жестоко нашите сърца.
Често оказваме се просто част от една игра.
Жестоки и тесногръди хора срещаме.
Опитваме се назад да не поглеждаме.
Но те са там - в нашите спомени.
Не можем да забравим старите си демони.
Тогава от истински приятел се нуждаем.
Да споделим мъката да се постараем.
Но когато си нямаме никой, какво правим?
Когато сме сами, как да се справим?
Крием се в ъгъла и плачем.
Нямаме на кого да кажем.
От самите себе си, срамуваме се.
В сълзи облени, проклинаме се.
Иска ни се да държим нечия ръка.
Иска ни се да пренаредим своята съдба.
От лошите моменти да се отървем.
Живота си на чисто да започнем.
Ала часовника назад не можем да превъртим.
На сила напред трябва да продължим.
Може много трудно да ни се стори.
Все пак сърцето обича с мозъка да спори.
И с тази фраза ще приключа,
надяваявайки се подкрепата ви да получа.
( Затова истинските си приатели пазете,
и в коментарите ми ги тагнете. :D )
YOU ARE READING
Random Поезия
PoetryТук ще откриете всякакви видове стихчета. Ще бъдете заляти с водопад от емоциите ми в зависимост какво ми се е случило и ме е вдъхновило да пиша. Може да е тъжно, весело, гневно дори. Ако сте любители на поезията - заповядайте в моя свят. Cover by:...
